Харакири

ей така, насред цялата разкошна гадост, в която тъна напоследък, насред палатковия лагер, в който живея, подобно на социално слаб индивид в Индия, насред истериите на шефа ми и грандиозната, величествена и достойна за възхищение проклетия на майка ми, насред това, че не помня от кога не съм спала нормално, не съм се къпала в нормална баня и не съм живяла и ден без някакви лекарства, насред рояците комари, с които водя битки нощем и тежката жега, която тъпо и упорито се е наместила на тази географска ширина и явно се чувства уютно тук, щот няма изгледи да си ходи, насред небивалата ми изнервеност и тайните фантазии за миникартечница или АК-47... изведнъж изгрява щастието. Под формата на песен, която (идея нямам защо) ме прави някак еуфорична и ... еуфорична.

P.S. Мечтая си за дъхавата пяна на душгела ми, за аромата на легло с току-що изгладени чаршафи и за едни конкретни длани (ъм...в частност, мисля че се пада лява длан) която да сложа под бузата си и да заспя. Заклевам се, че бих спала поне три дни.