Башмайстори

  Сериозно, идея нямам японците как я карат цял живот спейки на пода, но моите европеидни кости хич не са съгласни. Сутрин ставам с убеждението, че през нощта някой тайно ме е разглобил, костица по костица, после ме е сглобил... ама леко неправилно. До обяд скелетът ми не може да се намести. После или успява, или аз свиквам с новата му форма, обаче усещането за дискомфорт изчезва.

  И идва ред на свалянето на тапети.

  Което, ако сте един разумен, зрял човек, естествено би ви се сторило неприятна дейност. В която твърде често се налага да се ползва оня тайнствен инструмент от вица - "мамата". Но понеже в момента у дома се намират 3 индивида в зряла възраст, само че и трите със силно изразена инфантилност, мероприятието "сваляне на тапети" се превръща в най-прекрасната игра на света.

 Тапетите се свалят с вода - всеизвестен факт. В случая водата идва от водните пушки на сина на двама от зрелите индивиди. Синът го няма, обаче. Което позволява на зрелите индивиди съвсем да се инфантилизират. Което, от своя страна, прави свалянето на тапети едно от най-приятните неща на света.

  Хиля се до сълзи, вече съм изгубила представа изпотена ли съм или мокра от водата, на пода на стаята се заформят подозрителни мини-блата от вода, смесена с гипсов и прочее сторителен прашоляк, обаче тапетите падат безжизнени на земята, повалени от нашата смела и най-вече безотговорна стрелба.

  И си мисля, че е истина, че хората всъщност никога не порастват. Само се научават как да се държат в обществото. Тъпото е, че някои толкова на сериозно приемат и обществото, и порядките му, че после цял живот си ходят нещастни. А понеже у дома няма никакво общество, изобщо не ни се налага да се правим на пораснали.