Алиса подпали Страната на Чудесата и си тръгна оттам.
Шапката на Шапкаря пламна, Белият заек е с опърлена козинка, Чеширският Котарак също, няма я и глупавата му усмивка, а от Уондърленд остана само енд.
Край с Алиса.
Останахме само аз, моя милост и... другите в мен :D
Намираме се в средата на Нищото. Нищото прилича на руини. Съвсем буквално.
Сменям жилище, руша, къртя и...не виждам кога ще имам дом, спя между кашони и чували, дишам гипсов прах, боледувам упорито и дълго, не искам да говоря, а и да искам - не мога, гърлото не ми позволява.
Имам странното усещане, че с Бетелгейзе се случва нещо. Супернова?
edit: Ще пиша на светъл фон с тъмни букви. Ще се опитам да не забравя да оставям разстояние между отделните абзаци. И да подравнявам текстчето от двете страни.
Понеже искам да има мир в душата трубадурова :D
трубадурът се разтече като шоколад през най-голямата жега върху женско дупе, демек арно му стана :)
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриванеобещавам да бъда послушну, да ти'й все тъй арно.