Някой, който да ме притисне силно към себе си, когато искам да си тръгна от него, който да ме утеши, когато плача, който не ми казва да се махна, независимо колко съм го вбесила, който повдига брадичката ми и ме целува нежно, някой, който успява да бъде силен И вместо мен, когато аз искам да се предам. Някой, който да ме обича наистина, и нищо друго да няма значение.
Това е всичко, което искам.
Между другото, подозирам, че този 'идеал за мъж' не е само мой. А на почти всяка жена. И не е вярно, че не съществуват такива мъже. Познавам...
Идея нямам, обаче, защо винаги се влюбвам в противоположността. Кайне аанунг, дет се вика. Кайне! Само тъжен факт.
Мисля, че последното изречение е напълно изчерпателно - " .. и нищо друго да няма значение. " - нито сълзите, лошото настроение, трудните моменти и подобни. Онзи мъж, който му е позволено да се плаши от време на време, но винаги да си казва "мечка страх, мене не" и да продължи живота си с нас. ^^
ОтговорИзтриванемисля си дали е точно страх...Май не винаги, понякога е... не точно безотговорност, но нежелание да се разделят със...де да знам, покоя си, комфорта си и още някакви такива неща, заради 'истериите', 'параноите' и прочее женски особености. Но това са подробности, важното е отсъствието на желание да останат и "нищо друго да няма значение" :)
ОтговорИзтриване