Sisters are the perfect best friend

If you don't understand how a woman could both love her sister dearly and want to wring her neck at the same time, then you were probably an only child.

~Linda Sunshine

Все по рядко се случва, всъщност, със сестра ми да искаме да си издерем очите. Но имаше времена, в които не просто сме се заяждали, не просто сме се карали, а сме се били съвсем искрено и отдадено, с всички прилежащи към това занимание действия - скубане, хапане, щипане, дране, шамари, ритници и истинска, неподражаема агресия. (Още имам белези на лявата китка :)) Всичко това, обаче, продължава до момента, в който в стаята нахлуе някое разгневено и възмутено родителско тяло, въоръжено с непоколебимата решителност да бъде арбитър и да раздаде правосъдие под формата на възпитателна реч (а ако тя не помогне - и някое-друго наказание). В мига, в който родителското тяло си отвори устата, цялата агресия и прочее, струящи от нас, моментално сменят посоката си и биват насочени към набедилия се за арбитър. Поради което той развява бял флаг и доброволно напуска бойното поле. А ние, уморени, потни, рошави и зачервени сядаме една до друга и доволно злословим по адрес на натрапника.

Веднъж случайно подслушах един разговор между майка ми и баща ми. Пак бяхме на ринга със сестра ми, но се случи така, че трябваше да ида до тоалетна, поради което си взехме кратка почивка и излизайки от стаята чух следния диалог:

-Пак се бият! Отиди да ги спреш.

-Няма, аз ходих предния път. Ти иди!

-Не искам! Знаеш ли какви са? Карат се, бият се, а когато направиш забележка на едната, и двете скачат като оси отгоре ти...

Баща ми звучеше направо съкрушен. Чак ми дожаля някак... Но и до ден днешен е така.

Вече сме големи и всяка може успешно да се защити от словесните атаки на майка ни (в чиито очи явно все още сме в крехка детска възраст), но винаги се получава така, че опита ли се тя да лее словесна агресия по адрес на някоя от нас двете, и двете в един глас се възправяме срещу нея.

Когато имаш сестра, винаги има кой да ти шибне един освежаващ ъперкът, в случай на неправомерна употреба на лак за нокти, например, но и винаги има кой да ти пази гърба в случай на велика издънка пред фамилните органи на реда.

Having a sister is like having a best friend you can't get rid of. You know whatever you do, they'll still be there.

 ~Amy Li

Абсолютно наличието на сестра е гаранция за наличие на най-добра приятелка до края на света. Знаеш, че тя никога няма да те изостави. Не само в беда, а и във въображаема такава. Когато бедата е истинска, сестрите се превръщат в нещо като стръвници, кръстосани с ангели на спасението, а ако се налага - и на отмъщението.

Когато бедата е въображаема, сестрите някак долавят с някакви свръхтайни сензори от какво имаш нужда, и го правят заедно с теб - намират решения и кроят планове как да се измъкнеш от тази "беда" или пък дорисуват всичко в най-черните му краски и заедно драматизирате всичко, докато се почувствате напълно доволни от неизбежността на настъпилия апокалиптичен ужас. След което ви минава, щото сте двете и какво ви пука за друго, разговорът преминава в нещо, което за околните звучи съвсем неразбираемо и на моменти нелепо, още повече че никой не може да схване на какво точно се смеете, защото хуморът ви е толкова "вътрешноведомствен" че със сигурност няма друг човек на света, който да разбере криптираните ви диалози.

Понякога човек има нужда да остане сам. Често когато имаш сестра това е невъзможно. Но хубавото на сестрите е, че умеят да са на една педя от теб и някак да не пречат. Толкова сте в хармония една с друга, че присъствието и край тебе не е просто недразнещо, а напротив - някак успокояващо, като мелодия от тишина. Не знам успях ли да обясня ясно, но нищо. Който има сестра знае.

A sister is a little bit of childhood that can never be lost.

 ~Marion C. Garretty

Със сестрите човек не пораства никога. И без граховите хапчета на Пипи.

Когато имаш сестра, без значение възрастта ви, семейния статус и други подробности, можете да лежите една до друга на пода и да бъдете на 10 примерно, когато имаше бисквитки Favori, пред които Oreo са едно голямо нищо (единодушни сте по въпроса), да ви се ядат вафли Куку-руку (и да тъгувате, че вече няма), да мечтаете за десертчетата Луна и Джърси (защото Лайън и Баунти са гадни, в сравнение с тях), накрая да стигнете до извода, че нещата на Юлкер и Ети са били ехееее, къде-къде по-добри от тези на Марс, Милка, Нестле и всички там подобни... Вероятно без да си давате сметка, че в момента не говорят вкусовите рецептори на езиците ви, ами просто вкуса на детство наистина е неповторим. И естествено - незаменим. А вие явно все още го пазите. После малко пораствате защото ненадейно проявявате и изключително добър вкус за музика (кхм...) Слушате Ийст Севънтийн, Тейк дат, Ту ънлимитид, Ейс ъф бейс, Снап, Корона, Др. Албан, Диджей Бобо, Ла Буш, Мр. Президент и прочее яка музика и като съвсем естествен резултат от това у двете ви едновременно избуява едно неконтролируемо желание да гледате "Една нощ в Роксбъри". Култов. Малоумен. И пак култов. И определено имащ пръст във вътрешноведомствения ви хумор и до ден днешен.

Когато имаш сестра, няма как да изгубиш детето в себе си. Когато сте заедно, винаги сте деца.

И е по-хубаво от всичко на света.