Нямам право да ти се сърдя. Ти не си виновен, че не си това, което аз съм си въобразявала че си. Натоварила съм те с някакви мои идеалистични характеристики, проектирала съм върху теб образа на съвършенството, създала съм те в себе си точно такъв, какъвто бих те обичала, за да те обичам.
Но ти не си това.
Няма безкрайни илюзии, Илюзионисте. Няма.
Не ти се сърдя. Ти си просто това, което си.
Чувствам се излъгана, да. Но осъзнавам, че не ти мен, аз сама себе си съм лъгала.
И този цирк свърши. Завесата падна някак с грохот между двата ни свята. Остани си в твоя. На сцената. Забавлявай любимата си публика.
Аз съм уморена от толкова забавление. Така уморена съм, че боли. Така забавно ми е било, че никога и за никого през живота си не съм плакала толкова.
Стига. Стига ми. Просто ми стига.
 |
| http://cheaper-than-therapy.tumblr.com/ |
Днес си мислех точно това - че май съм обичала човек, който никога не е съществувал, но пък е бил напълно идеален за мен. За съжаление реалната му версия все по-често ми набива в очите огромната заблуда.
ОтговорИзтриванеизлиза, че любовта освен че е сляпа, има твърде развинтено въображение...
ОтговорИзтриванеИ няма лек за това...докато не се треснем челно в бетоновата стена на истината. Тогава и проглежда, и ѝ се избиват всички фантастики от главата. Ама много болезнено, много...
А дали той не е можел да се постарае поне мъъъъничко, за да бъде това, което си си представяла, че е ? Може би е нямало да бъде толкова страшно, а напротив.
ОтговорИзтриванеНе зная. Трудно е. А и никой не съществува на този свят, за да сбъдва нечии очаквания. И така е правилно, според мен.
ОтговорИзтриванеМомичета, а аз още не мога да излезна от същото това състояние... Стоя сама на сцената съдадена от мен... и няма кой друг, аз трябва да спусна тежките завеси... И все пак Любовта е Любов, дори и такава, фантастична, несбъданата,въображаема... или излезнала от въображението... или неправилно проектирана...или невъзможна за случване в този живот... заключена в сърцето.. или изтръгната от там... учудващо е колко много могат да бъдат хората /май по - често са момичета/, които преживяват точно тази Любов. Знам, че не ви срещам случайно и ви обичам ... с душата си <3
ОтговорИзтриванеЗдравей :)
ИзтриванеЛюбовта е любов, да. Но понякога си мисля, че живеем в свят, който така ужасно много страда от липса на обич, че е някак ...неправилно, просто, някъде, някой да бъде сам и необичан, докато другаде някъде, някой друг тъгува сам и обичащ някого, който нехае за тази обич. Получава се някакво разхищение, според мен. Макар че обичта трудно може да бъде пропиляна.
И все пак...И за това мъничко ме е яд.
ето тук нещо, което от доста време ме замисля
http://lahejla.blogspot.com/2008/08/blog-post.html
Здравей и на теб мила моя, не знам дали наистина може да има разхищение на Любовта. Както и ти самата казваш, Любовта трудно може да бъде пропиляна. Тя си извира така или иначе и няма изчерпване. Мисля си, че е хубаво да я раздаваме, дори когато ни боли, дори когато е отправена към някой, който не подозира за нея, или към някой, който се опитва да забрави за нас... Дори и тогава не е излезнала от нас напразно, тя се върти в пространството, жужи приятничко и гали всички около нас. Хората около нас имат нужда да бъдат обичани, да им се показва обич. Независимо от това как изглеждат, как миришат, как ни гледат... Да, и на мен не ми харесва особено, че в момента съм на въртележка, на която съм с един пред мен и един зад себе си... Получава ми се като в онази приказка - аз обичам теб, ти друга, друг обича мен... Но вече 8-9 месеца съм като парализирана и хваната в плен на въртележката си... Отдала съм се на разума си, защото знам колко страшно е да паднеш от въображаемия си балон, когато си мечтател и обичаш да летиш в облаците... Колко боли, колко непоправими могат да бъдат раните от такова сгромолясване... истинско разбиване... когато ти или някой друг спука балоните с хелий...Никога не съм си въобразявала, че другия е тук, за да сбъдне моите мечти. Нито аз неговите. Но реално ни се получи, може би сме се викали в пространството с мислите си и сме се намерили, защото как другояче да си обясня перфектното ни напасване – харесва ми да вярвам в това. Иначе всеки от нас идва тук сам и сам си отива...
ОтговорИзтриванеОтдавна и аз съм си задавала подобни въпроси и съм се замисляла над думите от линкчето ти. Споделям думите казани там, любовта, истинската Любов, не обича с очите, тя обича с душата. За нея няма грозен, плешив, шишкав... Тя вижда невидимото за очите. Вижда прекрасното в другия. Дори и това, което той самият не е подозирал, че има в себе си. Прекрасно е, когато двама човека успяват да разкрият неподозирани емоции, чувства, дори и физически характеристики, един в друг. Смятам, че аз успях да позная тази Любов, дори два пъти... Някакси искам да вярвам, че завинаги ще остане в сърцето и душичката ми... спомена за нея, особено за втората ми среща с нея... Дори ми се иска да вярвам, че мога да я възкреся.. някой ден, в този живот.. ако ли не - то... Там да се видим... Предпочитам днес да се усмихвам... вече достатъчно ме боля... Набивам си тая мисъл в главата, но почти съм сигурна, че ще се люшна пак на другата страна… и после пак на хубавата… Наричам моето непрекъснато състояние – люшкане на люлката на емоциите си… Такава съм си и си се харесвам – свръх емоционална… да плача винаги… и когато съм щастлива и когато ме боли… И вие тук сте ми такива… иначе нямаше да се намерим … и аз знам, че ви обичам с душата си и съм благодарна, че ви има, Звездички блещукащи…
п.п. Аз не се отпускам да се "изливам" така като вас, често ви чета и ми давате невъображаеми сили. Дарявате ми от вашата светлина, черпя от вашата Любов и споделям болката ви. И ВИ ОБИЧАМ, МОМИЧЕТА!
Усмихна ме коментарът ти. Още повече, че донякъде се намерих в него, конкретно - люлката на емоциите. И някак ми е трудно да повярвам, че има хора, които са... други, които нямат такива емоционални вихрушки, които приемат всичко някак...де да знам, не точно с безразличие, но...не така емоционално. Както и да е, де, радвам се че сме се намерили с теб :)
ОтговорИзтриванеЗа мен е някак естествено да се намирам и събирам с такива душички, като вас тук. Винаги, когато имам нужда се появява такъв човек, който покрива и облива душата ми нежно и ми дава сили. Знаете ли мисля, че ще ви хареса да ви споделя това, което ми се случи с една такава сладурка, след като ме "видя", "подуши" ме в какво състояния бях. Настоя да разменим скайповете, макар да се съпротивлявах, тъкмо в този момент да се сприятелявам с когото и да било, точно тогава се страхувах от всяко заговаряне, защото знаех, че ще изпадна в изповедно състояние. Знам се, че в такива моменти ми идват такива хора, непознати на пръв поглед, но такива, сякаш ги познавам от предишен живот, и те ме познават. Та милата тя, след като намерих и знаци, че трябва да е Тя, плахо отговарях в разговора с нея, още повече, че бяхме активни по различно време на денонощието, говореше ми така сякаш може да излекува всичките ми тревоги, да ми покаже, че не другите, аз аз съм си важна, да спра да се самосъжалявам и да се подлагам на компромиси, полека ме разлисти, накара ме да покажа цветовете си. След няколко дни настоя не да пишем, а да си говорим по скайп, а аз на работа нямам слушалки /принципно ми е динамичен работния ден и ми е трудно да се отклонявам за моите си страсти/, казах й го, но тя пак настоя и ми каза това, което никога няма да забравя. "Вдигни, за да видиш, че съм истинска!" Понякога са ни нужни толкова малко думички.. не само да ни усмихнат... а сякаш да ни покажат нещо по -различно, да погледнем от друга страна на света дори.
ОтговорИзтриванеТа, момичета, тук с вас се чувствам в свои води, изживявам вашите емоции, който понякога идват по същото време , когато и моите. Не знам защо става така, когато прочета нещо от теб -caribiana- виждам,ч е когато си го публикувала си била в същото емоционално състояние, в кото и аз съм била по същото време. За мен това е повече от съвпадение, повече от резонанс. Няма случайни неща, няма. И ние се срещаме и събираме със себеподобни, няма как другояче да бъде. Иначе аз съм една малка прашинка във вселената, ей толкова мъъъъничка, но без мен вселената няма да бъде точно такава. Всеки от нас е значим и важен.
Искам да се извиня на стопанката на този блог, че ползваме уютната й къщичка за да си хортуваме. На мен ми се случва за първи път така. И не мисля да ставам нахална.
Прегръщям ви, всичките <3
Не си нахална, напротив, усмихваш ме. Има нещо изключително позитивно в теб. И аз те прегръщам.
ИзтриванеПросто в момента нямам думи, някъде избягаха всички. Имам само тишина. Много тишина.