WYSIWYG and stuff...

В разрез с общоприетото мнение, смея да твърдя, че животът е простичък. Любовта - също. Но хората (вероятно изживявайки се като сложни същества*) умеят да усложняват и животите си и ...евентуалната си представа за любов и какво ли още не. Както и да е. Аз просто исках да ти кажа, че получаваш това, което виждаш. Виждаш писалка - получаваш писалка. Която пише небивалици. На която мастилото и свърши да пише "обичам те". Ако беше видял жената, която те обича, щеше да имаш нея. А тя умее да обича до безкрай.
 И до безкрай ще обича онази своя измислица, която до скоро бъркаше с теб.
Трябва да опровергая и великия мъдрец Мечо Пух - не винаги колкото повече е толкова повече. Не винаги количеството е равно на качество. Но ти се радваш на количеството. Което, странно защо, ти оставя празнота. А дали наистина е странно защо... Но... това няма значение. Щастието през твоите очи може да има други цветове и форми и просто аз да не го разбирам.

Не можеш да получиш обич, ако не знаеш как да я приемеш.


* Явно в средите на сложните, многопластови личности е модерно (или просто на мен ми се случва в рамките на няколко дни да прочета изказвания на люде, характеризирали се като сложни) да се описват като "глава лук", на която белиш пласт след пласт и... то сложност, то чудо. А после какво? Като свалиш последния пласт, няма нищо. Кухо. Празно. Останали са само сълзите в очите ти и неприятната миризма.