Веднъж видях как започва дъждът. Беше случайно, като всяко най-хубаво нещо. Беше лято. Стояхме на терасата в офиса с няколко колеги и абсолютно нищо не подсказваше, че ще завали. Но летните дъждове са такива - идват и си отиват без предупреждение. Та, такъв един дъжд видях. Не зная защо вдигнах глава към небето. Тогава не знаех, де. Сега вече знам - за да видя как започва дъждът. Безброй огромни капки идваха отгоре и блестяха на слънцето, защото имаше слънце колкото си искаш и ако някой ми беше казал, че ще вали, нямаше да повярвам за нищо на света. Успях да кажа само "Вижте!" и да посоча с пръст небето. Колегите вдигнаха погледи и ... не знам успяха ли да видят онова, което видях аз, или дъждът просто се изсипа върху лицата ни... Но аз бях видяла вълшебство в действие. После съм се опитвала нарочно да видя дъжда, но никога не успявам. Никога.
Понякога просто искам да вали. И ако не вали, си измислям дъжд. Винаги започва като онзи, който видях. После става все по-пороен и по-пороен. Капките първо се превръщат в струи, а накрая в ...завеса от вода, която залива света. Не като потопа на Ной. Като друг потоп, мой си. Всичко си е същото, само че под вода. Въздухът се е превърнал във вода. И като погледнеш нагоре, виждаш облаците, които приличат на коремите на китове, плаващи някъде над теб. Хората все така си вървят по улиците, без да подозират за Потопа. Спират и разговарят. Но не се чуват гласове и думи. Виждам само как от устите им излизат балончета и се понасят безметежно нагоре. Към китовете. И си мисля колко по-хубаво е така. Балончета. Прозрачни и искрящи. Не като думите.
Най-добрите приятели на света се познават по това, че винаги са с теб. Даже когато са на хиляди километри. Не са ви нужни балончета, за да разговаряте. Имате телепатия. И в и н а г и усещате, когато мислите един за друг. Когато най-добрият приятел на света мисли за теб ти става хубаво и топло отвътре, без да има конкретна причина и всичко наоколо става някак по-красиво. И не знаеш защо. И после се чуваш с него и той ти казва "Днес следобед седях в парка, пиех сок и си мислех колко много би ти харесал този фонтан и лилиите наоколо". Най-добрите приятели на света са като липов чай.
Има хора, на които искаш да вярваш. И вярваш. Вярваш. Вярваш. Въпреки тяхното упорито старание да убият доверието ти, прилагайки му древни изпитани техники за изтезание, мъчение и особено жестоко отнемане на живота. Вярваш, защото искаш. Вярваш, защото можеш. После се събуждаш една сутрин и не разбираш, а просто знаеш, знаеш с всички сили, че вече нито можеш, нито искаш да вярваш. Иска ти се да поздравиш въпросния човек за успеха, който е постигнал, обаче откриваш, че заедно с доверието ти, той е убил и себе си в теб.
И ти е все тая.
La vita e bella!
Може би целият ни свят е събран в една обикновена и съвсем малка вселенска капчица дъжд - затова и понякога хората се чувстват толкова близки, дори и в мислите си.
ОтговорИзтриванеМай е точно така.
ИзтриванеИ ако не сме близки в мислите си, няма как да бъдем близки по други начини. Или поне не истински.