enjoy the silence

На пръв поглед съм тиха. На втори, на трети, на пети, на десети... все така. Усмихвам се мълчаливо и създавам грешно впечатление за себе си. Всъщност, що да е грешно. Точно така си е. Мълчалива съм. Това, което се случва в главата ми, обаче, е съвсем друго нещо. Там е шумно. Всички говорят и никой никого не изслушва. Всичките ми аз имат по нещо за казване, което несъмнено е най-великото, най-важното и най-нетърпящото отлагане. Скоро осъзнах, че към веселата дружина принадлежи още едно мое аз, онова, дето стои и наблюдава всички останали аз-та (грамотна съм до там, да зная, че се казва аз-ове, но моите не са аз-ове, аз-та са. Знам защо, но не мога да го обясня. Тоест мога, но ме мързи пък и има значение само за мен.) прелива от сарказъм към тях, понякога чистосърдечен и някак приятелски, понякога откровено зъл. Напоследък то е любимото ми аз. Чудех се как да го нарека. Спрях се на self voyeur. Не зная съществува ли подобен термин в психологията, но ако няма, време е да се въведе. Aко не друго, то поне ще съм дала своя принос за нАуката с това. А, и с изобретяването на безсмъртието. Но то още ми е в процес на разработка. Към момента все още съм на етап "Глупави открития". Открих, че за да стане безсмъртен човек, трябва да престане да бъде термодинамична система. Така втория закон няма да му влияе и смъртта евентуално може да бъде премахната от задължителния му "To-do" лист. 

Сериозно, толкова е шумно в главата ми, че как да заспя... Горе-долу така стоят нещата (във времеви отрязък от около 2 секунди някъде, като някои звучат едновременно) : 

(пее) "Oo La Belle et la bеte quelle tragеdie ля-ля-ля-ля-ля..."(щот френският ми до там стига)

 "...и ако искаш да знаеш, не ми липсваш!"

 "ама толкова са красивички тези мъниста, че ми се свидят, няма да ги правя нищо, само алчно ще си ги имам!" 

"ако бях книга, несъмнено щях да съм "Лятна книга" на Туве Янсон" 

"стаята ми е твърде розова. К'о якУ..." 

"много обичам като има мъгла. Искам да има мъгла. Тогава се чуват свирките на корабите и е някак зловещо. И прекрасно в същото време. Защо като няма мъгла не се чуват?" 

"ми...липсваш ми...одеве излъгах..." 

"пеперудите са странни създания. Някак хем са ми ефирни и красиви, хем са ми ... гнусни. Отблизо са ми гнусни, отдалеч - красиви." 

"трябва да спя" 

"обаче все пак, не съм съвсем сигурна дали хората сме термодинамични системи. Ама сигурно сме." 

"и какво излиза, че верно ако многомногомного искаш нещо, то се случва. Така и не съм седнала да уча френски, обаче някак си започвам да го разбирам. От самосебе си. Видяхте ли, че има чудеса! Ама се случват бавно." 

"хайде деееее, заспивай вече!" 

"Oo La Belle et la bеte quelle tragеdie ля-ля-ля-ля-ля..." 

"нещо се е скрило в корема ми и издава странни звуци оттам...Млъкнииии! Ще прогониш с това ръмжене Чудовището-От-Под-Леглото." 

""Най-добрият читател и най-добрият човек е онзи, който ме удостоява с отсъствието си." ахахаха! Не е ли велик Буковски, а!? Напълно в тон с мизантропията ми." 

"Сега пък защо ме боли ръката? Спри веднага да ме болиш! Веднага!"(и тропа с краче...на ръката не и дреме.) 

"Цялата ми кухня е пълна със зюмбюли и мирише ужасно хубаво. Ще стана и ще ида да си подишам малко зюмбюлен въздух. Между другото зюмбюл е ужасно грозно име за такова нежно цвете. И мухер. Мухер! Няма по-ужасна дума за 'жена' във всички езици... или поне в известните ми. Не знам кой измисля думите, ама не му се удава особено. Няма да стана. И без тва не мога да заспя, ако стана, отиде... до сутринта ще щъкам..." 

"Тъпа пералня! Излязох в 4, прибрах се в 11, а тя пере ли, пере...Моля те, пералньо, не се разваляй, молятемолятемоляте" 

"Парашут. М? Ми...парашут? М??? Карай, зарежи. Ок. Диктофон. Уфффф...Млъквай." 

"Абе как може една смислена мисъл да няма в главата ти? А, не знам, питай невронните ми връзки." 

"Ух, ужас! Млъквайте всички и да започваме да спим!" 

"Oo La Belle et la bеte quelle tragеdie ля-ля-ля-ля-ля..." 

"Стига де... млъкни." 

"Хаха! Добре поне, че Смити и Капитан Кърк* не живеят в главата ми." 

"Ми той Капитан Кърк искаше да я превземе на абордаж, ама Смити го спря." 

"А де! И диалози ли ще си водим вече? Млъквай!" 

"Грубиянка." 

"Oo La Belle et la bеte quelle tragеdie ля-ля-ля-ля-ля..." 

"Вземи научи още някой ред от тая песен, моля те, ако смяташ цяла нощ да ми пееш!" 

(пее)"If you want to kiss me you can kiss my ass...i know you won't regret because my ass's the best..." 

"Айде и другата и тя! Спрете да пеете веднага. ВЕДНАГА! Иначе ставаме всички и отиваме да ремонтираме пералнята!" 

(дружен смях и никакъв респект) 

"Обаче Серж адски ме радва!" 

"Полиуретан...що за дума, моля ви се" 

"Хубу де, стига с тия думи!" 

"Ми какво да направя, мотаят ми се из главата" 

"Сериозно, нямаш ли си истински проблеми??" 

"М, имам си, ама обикновено не мисля за тях щот не ме кефи" 

"Добре. Млъквайте всички, защото след малко ставам и ще ви изкажа на целия свят!" 

"Някой май каза нещо...А? Каза ли някой нещо?" 

"Щи кажа аз...Знаеш ли какво е лоботомия, а?" 

"на-на на-на на-на kiss my ass..." 

"Вие не спите ли? Аз бях заспала. Обаче някой ме събуди. И понеже вече съм будна, бих искала да споделя..." 

"Марш веднага където ти е мястото и заспивай отново" 

(рони сълзици) "Исках само да кажа, че..." "ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!" 

 ----- 

А хората си мислят, че съм тиха...Уелкъм ин май хед, диър, енд инджой дъ сайлънс. 

В момента Self Voyeur е видимо отегчена. 

* не ми се обяснява. За повече инфо - "Исус е влюбен в мен", Давид Зафир