Първия път съвсем наивно се опитвах да обясня на някого как сърцето ми е като онези кръглите аквариуми, само че не е пълно с вода и рибки, а с обич, която е пухкава и мекичка като памук. И как някои от неговите постъпки и думи падат вътре като огромни тежки камъни и смачкват тази обич. Тя пак си е там, на дъното, под камарата павета, само че вече не е пухкава и мекичка, а е доста... опърпана. И как ми е нужно време да извадя камъните и да изчистя обичта, но също така е нужно да не падат повече камъни върху нея, за да има смисъл цялото занимание. Той ме гледаше умно, докато му разказвах ('аха, да проговори', както се казва) после правихме секс и явно за него с това темата приключи, но за сметка на това всичко продължи по старому. До момента, в който един камък не се заклещи в аквариума и не можах да го извадя.
Втория път не исках да обяснявам нищо. Просто споделих, че усещам сърцето си като буркан, пълен със светулки, от които раздавам на хората, които имат нужда. Само че напоследък бурканът не е пълен, има само 3-4 светулчици, които едва мъждукат. Той каза, че ще ми напълни сърцето със светулки. И аз му повярвах. Дръжки. Изтреби и четирите, които ми бяха останали и ме остави в най-тъмното и страшно място на света съвсем сама.
Третия път исках да кажа "Моля те, не чупи сърцето ми, ще ме боли, а е възможно и ти да се порежеш, ще боли и теб." Но не казах нищо. Защото си мислех, че разбира и без думи. Не разбирал, оказа се...
Не съм сигурна ще има ли четвърти път. Така като гледам, някак несъзнателно виждам сърцето си стъклено все. Чупливо. Не знам защо...
Ами... смачкаха му обичта, убиха светулките и го счупиха. Не виждам да е останало още нещо, дето може да му се направи. Освен да дойде някой, да смете парченцата и да ги изхвърли.
Защото боцкат много. И боли.
Искам обикновено сърце. Не стъклено, а мускулно и не с обич като памук и светулки, а с две камери и две предсърдия.
Толкова стига, май...
Ами то, за да има "чуваемост", трябва да има с какво да се "слуша". Правилен уред, така да се каже. И ако думите се чуват с уши, красотата се чува с очи, то сърцата се чуват със сърце. Душа, както казват някои.
ОтговорИзтриванеНе бих разчитал на някого да чуе сърцето ми, ако той самият няма такова...
П.П. Горенаписаното не отменя нуждата на мъжете да им се говори и в прав текст с простички думи. Такива са си. Но това също е път към сърцето - в душата се влиза не само през рана.
Да.
ОтговорИзтриванеАз в повечето случаи...даже май във всички, общувам така - в прав текст и с прости думи. И е ужасно странно, че все случвам на мъже, дето търсят под вола теле. В смисъл - търсят (че и понякога откриват) в думите ми смисъл, който съвсем не влагам. Световната Конспирация има още бая хляб да изяде, докато ме настигне по конспиративност (според горепосочените). Както и да е. Не ми е до тях в момента.
Прав си за уреда за чуване.