Аз съм на ред.

Научих, че сега било мой ред да бъда обичана.
Чудех се какво ми е по - смешно или тъжно. Така и не успях да установя.
Но не повярвах. Вече не мога да вярвам на такива неща.
По-скоро сега е мой ред да липсвам на някого. Но няма на кого.
Крадат ме. Аз съм на ред. Но няма от кого.
Мой ред е да ме няма. Но няма кой да забележи.
Аз не затварям една врата, за да отворя друга. (А и да се случи, поне не стоя на течение между няколко отворени врати.) Аз затварям само вратите, които не водят на никъде.
Зад тази ще оставя теб. Спокойна, че си имаш една сладурана, която се грижи за тебе.
Ти беше моето никъде.
Трябва да тръгвам.
Просто нанякъде.
---
 " The sound of a bird flying low across the garden.
Then nothing.
Nothing.
A cloud passes.
Nothing again.
Light falls through the window, falls onto me, into me.
Moments.
All gathering towards this one."
 
Jenny Downham, Before I Die