За артефактите и детските играчки

От известно време насам периодично изпадам в чудения, свързани с археологията. Верно, че историята никога не ми е била сила (понеже в училище имахме една госпожа, която изпитваше САМО на дати - пише ти една колонка дати на дъската и те пита какво се е случило тогава. Ама не просто години, ами точна дата, само час липсваше... Еми, заклевам се, мозъкът ми категорично отказваше да се пълни с подобни, несъществени, според него данни и леко започна да намразва историята. Както и да е, де.) Та...да. Историята не ми е сила, археологията ми е интересна, обаче. Обаче все по-често се чудя защо когато археолозите открият предмет, чиято функция им е неизвестна, му придават едва ли не мистичност. Конкретните ми размисли бяха провокирани от едно филмче за диска от Фест. Или Фестос, все тая. Все още никой не е успял да разчете тайнствените йероглифи по него. Приличали на не знам си какво писмо, ама не било точно. И - ето ти загадка. Ами ако няма нищо за разчитане? Ако този диск не е изобщо някакъв вид документ и не пише нищо на него? Ако е... детска играчка например? Защото критяните все са имали деца, нали... Като гледах как е направен дискът (всеки символ е направен на нещо като печатче и после то се отпечатва върху глината) се сетих за едни подобни печати детски с пчелички, цветенца, мечета, корабчета и какво ли не. И си представих как някога, отдавна, отдавна, един сръчен критски тати е направил това нещо за рождения ден на сина си. Връчил му е печатчетата и една тава глина и рекъл: "Давай, сине, твори!". После са изпекли 'произведението' на малкия и ...са си го пазили. Щото са си нямали магнитчета за хладилник, нито хладилник, на който да висят красотите на отрочето. Например. Разбира се, че символите на печатчетата ще наподобяват познатите на археолозите от други писмености, щото... така - цветя, гъсеници (или змии) птици, животни, човечета... Какво друго да изобрази? А може да е някакъв вид настолна игра. Като "Не се сърди човече". 

Същото важи и за онези каменни или метални или каквито и да са статуйки, изобразяващи странни създания... Ми и те може да са играчки? Хората са нямали плюш... което не им пречи да са имали въображение, все пак.

Осъзнавам, че това звучи абсурдно, особено в ушите на археолог. Обаче... все ми се струва, че човеците, живели хилядолетия преди нас, са имали и най-обикновен живот. Едва ли дните им са минавали само в създаване на артефакти и документи, с които да всяват смут в душите на бъдещите поколения.  Мхм. Освен това смятам, че историята е само хипотеза. Ей на - открили сфинкс в Израел и айде, драма, как, защо... и изведнъж ще се окаже, че Египет се е простирал извън границите, дето сме му набедили.