Твърде честа употреба на думата 'хора'

Хората все по-малко ми харесват. Всеки се е качил на собствената си камбанария, гледа света оттам и категорично отказва да приеме, че този, от отсрещната камбанария не вижда хълма със залеза, а езеро, над което се стеле мъгла. Например. А камбанариите са високи места, уж. И предполагат възможност за панорамна гледка на поне 360 градуса. Явно проблемът не е в това, че всеки си има камбанария, а че всеки разполага с наочници, които или не знае, че носи, или си ги харесва.

Все по-често чувам, че вече нямало добри хора на тоя свят. Това го чувам от хора, разбира се. Не се замислям дали твърдящите го не са добри хора (също) или са "Последният добър човек на света" (в собствените им очи - вероятно да). За друго се замислям. Замислям се за това, че когато хората срещнат добър човек, който им помага безвъзмездно (морално, материално и всякак), остава до тях дори когато не заслужават никого до себе си, търпи разни малки ежедневни предателства и неуважения (просто защото не е дребнав и е някак благороден по душа),  те не виждат добрия човек. Те виждат един глупак. Който днес ще им даде 50 лева, назаем, разбира се, който те никога няма да върнат, разбира се, после ще им даде отново и така до безкрай, докато в един прекрасен момент добрият човек не чуе отнякъде, че всъщност го намират за глупак. На добрият човек няма да му стане обидно от това, защото той знае, че хората са малки същества, с малки души, с малки щастия и къс периметър на виждане. И не е сигурно дали ще престане да бъде добър човек. (Или глупак, както ви харесва). Вероятно няма. 

Но ето това е отговорът на въпроса, ми се струва. 

Добри хора няма, защото вие не виждате добри хора, а глупаци. 

Откога се опитвам да обясня, че светът е такъв, какъвто го виждаме.