Понякога да убиеш глупака с мълчание не е опция.

Днес внезапно научих, че страдам от аутизъм.

Не го научих от лекар, само че, а от анонимен коментар в блог.бг.

Линк към поста, към който е добавен въпросният коментар ми изпрати позната.

Твърде никога не се интересувам от това, какво говори въображението на анонимния и неизвестен за мен читател и също толкова не навлизам в полемики и спорове, защото, както казах - не ме интересува. Но конкретно на този някак спонтанно ми се прииска да отговоря. Обаче не успях в самия блог, та... ще отговоря тук. И не на него, а по принцип.

джипи, ис дат ю?

Виждаш ли, мило анонимно същество... 

Да допуснем, че съм аутист. Да допуснем дори, че ти си медицинско лице, притежаващото необходимата квалификация да ми постави такава диагноза. Даже нека допуснем, че си направило необходимите за доказването на това заболяване изследвания и тестове.

Кое би ти дало правото да сочиш с пръст човек, с подобно заболяване? Можеш ли да си отговориш само, или искаш да ти помогна?

Нищо. Съвършено нищо.

Сега, на свой ред аз мога да изкажа мнение, че идиотизмът предполага подобно поведение, но тъй като не съм медицинско лице и нямам необходимите знания, нито съм ти извършила необходимите тествания ще се въздържа да те диагностицирам.

Толкова относно правото ти да изказваш мнения относно личности, които не познаваш, и слава богу, няма да познаваш.

Относно втората част на коментара ти... тя не ме вълнува никак, понеже сама твърдя, че не пиша поезия, нито намирам това, което пиша за добро. Обаче ми стана искрено интересно теб пък какви изненади те чакат от това, което аз пиша? Тъй като не пиша за теб, някак е логично нищо да не те очаква. Така че се успокой.  Ако ми беше симпатично, може би някога, в твоя чест щях да римувам "твоя" с "моя" или даже щях да се осмеля да ползвам рима като "небе" - "небе". Например. Но тъй като не ти симпатизирам, едва ли ще ползвам тези смели  похвати.

На авторката на блога искам да благодаря и да се усмихна щастливо, защото точно този стих... Хубаво е някой да се намери точно в него.

Та така... Мили хора, които знаете разни думички. Богатият речник е предимство, единствено когато значението на думичките в него ви е известно и самите думички биват използвани правилно, по възможност. Би било добре, ако не ги използвате за лъжи, клевети и обиди, защото не знаете на какъв човек ще попаднете. И ако вие сте анонимни, то айпи адресът ви никога не е. А ако попаднете на човек, който знае, че клеветата е подсъдна и си няма друга работа (като вас, евентуално) освен по цял ден да ръси из интернет прекрасните си анонимни коментари, може някак си изведнъж да ви секнат пунктуационните усмивчици. 

Скоро четох някъде статия за 14 годишно момиче, което се самоубило в следствие на системни обиди и тормоз в интернет. 

Използвам този коментар да кажа на всички (предимно деца) които получават обидни, и в повечето случаи неграмотно написани коментари от разни анонимни създания, че мониторът пред който седят не е огледало на тях самите, а на тези, чиито тъпотии четат и заради които страдат мълчаливо. Скъпи деца, вие сте прекрасни. Грозотата, която сипят по вас не е ваша. Тя е на тези, които го правят. Всяка грозна дума по ваш адрес е парченце от оня отсреща... Красивите хора разпръскват красиви частици от себе си. 

Не се колебайте да блокирате и докладвате хората, които ви малтретират емоционално.

Разгледайте този сайт  -  http://www.cybercrime.bg/bg/exploitation .

И за нищо, ама за нищо на света не ставайте жертви на някой, който нито ви познава, нито има някакво значение за живота ви. 

Всяка една обида, отправена към вас е огледало, което показва уродливото отражение на оня отсреща. 

Просто отминете. Нека за вас това е мимолетно грозно петънце на фона на красотата около и във вас. За него, уви, си е доживотна присъда. Която сам си е произнесъл.