Аз харесвам приказките на Оскар Уайлд. Което, обаче, не ми пречи да вляза в спор с него и да се опитам да убия още едно клише. А именно фразата "Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани." Хубаво, трябва да бъдат обичани жените. И мъжете и те трябва да бъдат обичани, ми се струва. За това смятам да говоря вкупом, за хората. Та, да... трябва да бъдат обичани хората, ама как "...не разбирани"? Мисля си, че за да можеш обичаш нещо или някого наистина, първо трябва да се научиш да го разбираш. Иначе нещата са някак твърде повърхностни и не съм сигурна дали обичането е точно обичане. За да твърдиш че обичаш, ти трябва да вникнеш под повърхността, да достигнеш онези дълбини, в които са скрити всички тайни и причини, да ги опознаеш, и едва тогава мисля, че можеш да твърдиш, че обичаш. Когато се научиш да разбираш, обичта става съвсем истинска. Когато се научиш да разбираш, изчезват безброй от онези малки препъникамъчета в любовта. Да, знам, че мъжете много обичат да твърдят, че жените сме невъзможни за разбиране, ние твърдим същото за тях, обаче мисля, че всичко е въпрос на желание. Когато ти липсва желание да разбереш... ми няма да разбереш. Но няма да можеш и да обикнеш в пълнота. И там, където остават кухини, след време се появяват пукнатини. Които скоро се превръщат в разломи. И раздели.
Не че преди време и аз не споделях идеята на господин Уайлд. И исках просто да бъда обичана. Сега, обаче не е така. Не знам дали е защото открих, колко трудна съм за обичане. И това, но по-скоро защото открих, че вече не искам да бъда обичана временно. А обичането без разбиране е именно такова. Сега искам да бъда обичана завинаги. А това е възможно само ако бъда напълно разбрана. Не знам дали успях да се справя с думите и да ги накарам да разкажат правилно мислите ми, но си представям, че съм сладолед със шоколадова глазура. Карай, че не обичам сладолед особено. Та... сладолед със шоколадова глазура съм. Появява се някой, който твърди, че ме обича. Как? Кое ми обича? Евентуално красивата и хрупкава шоколадова обвивка. Но знае ли какво има под нея? Знае ли дали съм сметанов сладолед или ментов, дали минават през мен тънки карамелени ивички или има скрити парченца ягоди... Искам ягоди пък сега... Не знае. А твърди, че обича... Да ме обича може само някой, разпукал шоколадовата ми обвивка и стигнал до ... клечката. Тогава със сигурност може да каже, че ме обича. Което ме навежда на мисълта, че да позволя на някой да ме обича, трябва да му позволя да ме разруши. Което ми се е случвало, де. И не съм се чувствала обичана от това. Явно за да ме обича някой, трябва да ме разруши, за да ме опознае и разбере и след това отново да ме съгради. Именно защото е осъзнал, че ме обича.
Нещо взе да ми се изплъзва основната идея, тръгнах да убивам клишета, ама нагазих пак някъде дълбоко в себе си и ... вече не смея да твърдя, че това важи за всички хора.
Но важи за мен. Аз не искам да бъда просто обичана... Аз искам да ме обичат, разбирайки ме.
Мразя, когато в главата ми циклят тъпи песни, а малоумното същество в мен им създава собствени (малоумни) текстове. Цяло лято в главата ми незнайно защо в най-неочаквани моменти някакъв глас бодро си припяваше "Kiss me hard before you go... Summertime Madness...". Днес, от сутринта, гласът е сменил репертоара. "Oh, she used to be a peeeeeeeeeeeeerv..." се дере с цяло гърло. А аз дори не слушам такава музика, да му се невиди.
Сигурно защото есента...
... от есента ще да е...
ОтговорИзтриванеИ аз така!
Иначе текста ти е много хубав, а най-важното е, че и аз мисля като теб... само дето май всеки стига до клечката без да може после да съгради отново... поне при мен е така...
отплеснах се...
Исках да ти кажа, че аз моите текстове в главата си ги моря с Рахманинов.
При мен се получава със здрав, напоителен метъл. Но вчера бях предимно по улиците и нямах под ръка, и уви, цял ден ши юс ту би а първ :(
ОтговорИзтриванеА си направих друга равносметка - излиза, че два пъти съм сривала човеци, без да ги съградя после... И за успокоение на съвестта си казвам, че те навярно не чувстват нещата по този начин. Щото това, че те също ме сринаха, някак си е все тая... И аз не направих друго с тях...
Бе... то познаването на другия не е лоша идея. Но дали другия сам се познава добре? Доста хора (полу)съзнателно отричат някакви неща за себе си, понеже те не са им приятни. И ако някой им разбере мръсните тайни, дори и да ги обича и заради тях, дали на тях ще им хареса този им образ...? Също така, като разбирам, че някой харесва и чалга, а мен не ме кефи и няма да го обичам заради чалгата, а заради Вивалди, това намалява ли ми полето на обичане, или не?
ОтговорИзтриванеНикой не се познава добре. И точно това е идеята - да разбираш човека дори когато сам не се разбира. Най-вече тогава. А ако разбереш нечии "мръсни тайни" и пак го обичаш, и знаеш, че той ги отрича и не се приема заради тях, нужно ли е да му ги навираш в лицето... след като ти си ги приел и не ти пречат... ми остави го да си ги крие от себе си, щом така му е удобно. Това е смисълът на разбирането.
ИзтриванеПарадоксално е, но често се получава така, че обичането няма много общо с харесването.
Полето ти на обичане зависи повече от навиците и вкусовете на човек, или от личностите му характеристики? Едно такова разминаване в музикалните предпочитания би могло да доведе до известен дискомфорт в някакво евентуално съвместно съжителство, но ако човекът, който слуша чалга всъщност е безкрайно мил, топъл, добър и т.н. какво би предпочел - злобна и отмъстителна мацка, дето слуша Вивалди ли?
все се изкушавам да напиша всеки път като прочета фразата цитирана някъде, ''тц'' -ма нищо няма да променя, хората нали са навикнали ''да обичат''...стана ми интересно, че и теб те е повълнувала ''темата''...
Изтриванеhttp://www.youtube.com/watch?v=CevxZvSJLk8 a pearl-ta sega i roar-va...mnogo sa zarazni, taka e :-)
ИзтриванеСвикнали са да не мислят хората, а да ползват чужди мисли, свикнали са да не се вглеждат в себе си и да търсят своите истини, а да живеят с чужди такива, вероятно са свикнали и да 'обичат' все така, по инерция.
ИзтриванеТая песен не ми е сред паразитните в главата. И по-добре. Стигат ми онези 3-4 дето се въртят там.
Според мен идеята е първо да опознаеш себе си добре, да изградиш себе си, такава, че в собствената ти кожа да ти е комфортно и хубаво. Вярно е, повечето хора не сме перфектни ( нито аз, ни ти, нито , нито останалите), но това не означава да се мразим заради недостатъците си. Винаги можем да станем по-добри, ти винаги можеш да станеш още по-добра и да се (само)обичаш за което. После, след като имаш солиден бекграунд, основа и всичко останало, можеш да потърсиш човекът, който искаш до себе си, за да му го подариш. Във всички останали случаи нараняваш себе си, не е оферта ;)
ОтговорИзтриванеПонякога наистина не мога да открия връзка между написаното от мен и това, което хората четат.
ИзтриванеСъщо така мисля, че в себепознаването, ама истинското, дълбокото, онова, в което оставаш сам срещу себе си, за да си кажеш всички болезнени истини, не ти е нужна абсолютно никаква популярна (псевдо)психология. Само достатъчно честност и сила да се погледнеш без никаква, никаква, никаква маска. Горното само наслагва още пластове върху и без това обременените ни личности. Идеята на поста беше как хората не обичат да мислят, обичат да поглъщат чужди мисли и да ги приемат наготово за свои истини, превръщайки се сами в клишета. Идеята на поста беше да накарам поне един-двама души, четящи този блог да помислят мъничко, преди отново да лепнат следващия звучащ "яко" цитат на челата си.
Не знам ти къде прочете, че се мразя заради недостатъците си, че имам нужда да ставам по-добра и че търся някой, на когото да се подаря. Напротив. Отдавна минах през фазата, в която четях някакви подозрителни литератури относно позитивното мислене, отдавна осъзнах колко абсурдно и нелепо звучат фрази като "погледни слънцето и му се усмихни", отдавна съм се научила да бъда безпощадно честна със себе си и съм се приела точно толкова прекрасна и ужасна, колкото съм. Понякога се наранявам, да, но го правя съвсем осъзнато. Вероятно имам нужда да си причинявам подобен вид болка. Не се подарявам на никого.
"Само достатъчно честност и сила да се погледнеш без никаква, никаква, никаква маска." Под себепознание имам предвид именно това :) Но сила и честност не се искат толкова много за да "погледнеш", а за да го приемеш и вероятно промениш ( по преценка) ;) Поне на мен приемането винаги ми е било по-трудно от поглеждането. Промяната ( ако преценя, че я искам) е само въпрос на време. И не говорех за теб конкретно по-горе. Говорех принципно ( дори когато говоря принципно, ми е по-лесно да го правя в "ти" форма :) ) И да, съгласна съм, че ( много от ) хората не обичат така и това е голям проблем...обаче техен ;)
ИзтриванеИстината е, че всички знаем прекрасно какво крием от самите себе си. Играта на щраус в случая не е от най-успешните. За това и притичваме със затворени очи покрай огледалото. Образно казано. Защото знаем, че не искаме да видим това, което то ще ни покаже. Когато имаш силата да спреш пред него и да се погледнеш, значи вече си готов и да се приемеш, променяш, и каквото решиш...
ИзтриванеЯвно съм се заблудила, че говориш за мен по-горе заради онова преминаване от общото към частното в един момент. Не толкова,заради това, че ползваш "ти форма", а заради факта, че говориш на евентуалните хора в женски род (което изключва говореното по принцип за хората, защото излиза, че ако не говориш за мен, говориш само за жените, а мъжете остават някак си дискриминирани от към шансове да се самоусъвършенстват и да станат прекрасни личности) и... както и да е.
Не знам дали е проблем само на хората, когато не разбират някого. В един момент, когато въпросният някой започне да среща твърде много неразбиране, проблемът изведнъж се оказва повече негов, отколкото на хората.
Когато въпросният някой започне да среща неразбиране е проблем, но не негов ;) ( оффтопик: има един много сладък лаф, който изключително много уважавам. Български учител , когато преподава пита "разбрахте ли ме?"; Английски преподавател пита "успях ли да обясня?". И двата въпроса целят един и същ отговор, но предполагат тъпота на различно място :)))) край на оффтопика)
ИзтриванеНе мисля, че е мой проблем, когато някой не ме разбира, нито е проблем, когато аз не разбирам някого. Причината е, че за да става така очевидно не е на лице взаимно еднопосочно желание нещата да се случат, получат и т.н. Проблемът е, ако неистово желая този някой ДА МЕ разбере :) Да ти кажа ( лично аз) напоследък необходимост да бъда разбирана от такъв конкретен субект нямам.Давам си сметка, че за всеки правото на личен избор да разбира или не определени хора и ситуации е свещено. Т.е. не смятам , че съм в позиция да го отнемам. Който иска да стигне до мен го прави и без излишни усложнения и драми. А когато аз искам да стигна до някого, просто го изслушвам :)
е... аз лично бих решила, че в моя начин на обясняване има нещо неправилно, ако (много от) хората не успяват да ме разберат. Иначе се получава онази ситуация - на кривата ракета космосът ѝ е крив.
ИзтриванеИначе си права - когато има взаимно желание, разбирането все ще се получи. С последните ти два реда съм абсолютно съгласна. Особено съгласна съм с това, че когато някой иска да стигне до някого, го прави. А когато не го прави, вероятно не иска да стига до него.
и поздрав :) http://www.youtube.com/watch?v=BvceDluJdCI&list=PL16F4DA642776C2C0&shuffle=501
ОтговорИзтриванемерси
Изтриванесетива. и музиката на тишината. и това е всичко..
ОтговорИзтриванено няма как да бъде самоцел. защото не можеш да я притежаваш.
всъщност няма думи за любовта.
а се случва това, което можеш.
не любовта се случва на теб, а ти се случваш на любовта.
..и няма нищо за говорене.
Може. Ако любовта е платонична. Ако бяхме същества от дух и сияние. В поезията и романтичната проза. Там нещата вероятно стоят точно по този начин. Ин дъ риъл уърлд, обаче, гореописаното е само фаза от любовта. Обикновено началната. После нещата малко се променят. Да, тези моменти продължават да съществуват, но има и много за говорене. Е, ако съществата успеят да създадат телепатична връзка помежду си, може и да не им се налага да разговарят, но това също се случва предимно в киното и литературата. Липсата на комуникация и надеждите човекът отсреща да познае какво мислим, само щото ни обича най-често предизвикват доста сериозни недоразумения, които се превръщат в конфликти, а те от своя страна - в раздели. Та, има много за говорене, всъщност.
Изтриване:))) предимно - да. ма това е ясно. думите, освен необходимост и прекрасност и кво ли не - според нуждите, вдъхновението и прочие, са и универсален заместител. и разбира се - комуникацията си е комуникация - абсолютно. :))) и да, любовта е съзидание. йее..а какъв прекрасен литературен свят би бил този, ако можехме да се обичаме - да се любим - само с думи..м? ох..екстаз от виртуалност. но пък странното е че и това е възможно. разбира се - случвало ми се е.
ОтговорИзтриванепочти не смея, ма ще го промълвя, щото ми е упорито пък и защото го усещам. -
ние сме същества от дух и сияние. и не само ние. ако щеш вярвай. и то по съвсем неплатонически начин.:) и да ти кажа, не ми се налага да го вярвам. просто така си живея. а и отвъд цялата дандания на необходимостите на тази фазова реалност, кво седи и си чопли носа и си прай топчета? любовта разбира се! кат един невинен Франкенщайн. едновременно тъжна и прекрасна и някак неистово истинна. според фазата..
да де, ма най доброто изкуство имитира живота, но няма кво да имитира теб и мен. освен самите ние.
пп няма упътване за реалност, срок на годност и никакви гаранции по заслуги.
Проблемът на тази чоплеща си носа любов е нейната абстрактност. Тя и за това е така прекрасна де. Защото само седи и си бърка в носа, докато чака ние да и се случим.
ИзтриванеА любовта, която се случва между мен и него, например, ходи на работа, търчи по някакви странични задачки, цялата е изпръскана с битовизми, промушва се между готвенето и прането, провира се в задръстванията, закъснява, забравя някакви дреболии, но никога не забравя, че освен дух и сияние имаме и тела, понякога е безпричинно сърдита, понякога е малко уморена, обаче е там, между нас, не смята, че думите са излишни, и 'обичам те' не е табу, понякога ние я забравяме, но тя нас - никога.
Не знам... аз си харесвам тази любов, която се случва между двама души. Онази другата е твърде...де да знам...космическа? Божествена? Все тая... нека си дреме там някъде между тропосферата и стратосферата, да си прави топчета и да съществува абстрактно, не ми пречи. Стига ми тази, дето си е долу, между нас.
П.П. Пиши от един акаунт, моля те.
здрасти. пиша от където се намирам в момента и много рядко. при това все идиотщини. по лесно ми е да не пиша. не държа особено. просто си дрънкам на себе си.
ОтговорИзтриванетази любов - онази любов.. това винаги ми е изглеждало като хирург след лоботомия. :)
просто не позволявам да ми се направи лоботомия. а вероятно трябва. но не мога.
това, което казваш е вярно разбира се. също обичам да казвам "обичам те" обичам и да го чувам и въобще обичам думите. ценното на думите е когато престават да бъдат думи :) а всъщност не са и били. забелязала ли си.
говорим за едно и също, но без лоботомията. за дух и светлина в тела. :)
обърках се...
ОтговорИзтриванепонеже си мислех, че където и да се намира човек, може да се логне в даден акаунт, стига да има интернет. Няма значение де, от където ти е удобно, оттам си пиши. Идеята ми беше, че е малко подвеждащо, когато едно лице коментира с няколко ника.
понеже си мисля, че и хирургът, и коминочистачът след лоботомия изглеждат по не много различен начин и не вярвам да успеят да разсъждават ни за тази любов, ни за онази.
И не съм сигурна дали говорим за едно и също. Аз съм с лоботомия. И познавам няколко вида любов. Защото обичам сестра ми, обичам един мъж, обичам приятелката си, обичам и разни други същества и във всички тези случаи любовта е различна. Категорично лоботомизирана съм, понеже абсолютно отказвам да обичам племенника ми по начина, по който обичам мъжа, когото обичам. Примерът е груб, но не виждам как да обясня по друг начин защо е нелепо да се говори как любовта е само една и се е рее на воля между нас в стил 'деца на цветята'.
хахаха..деца на цветята..заеби децата на цветята и Франкенщаин.. да го духат духовито и сияйно, докато се замерят с цветя.
ОтговорИзтриванеи не, не мисля че си лоботомизирана. категорично не. :)))) даже напротив.:)) няма значение де. радваш ме. прекрасна жена си и отличен творец.
начина си е начин. любовта е кръв. живот. ..ще се получи дълъго бръщолевене. а аз тъкмо съм напреднал с отвикването да говоря с хора. мда.
ммм...ок.
Изтриванеако пишеш отново тук, ще те помоля да не ползваш определени думи от горния коментар. Не ми е приятно. Благодаря ти :)