Денят започва с истории за врабчета и гугутки, с прехвърчащи автомобили и "Фанта". Има карирани ръкави и тъмносини дънки. Тича по стълбите и се усмихва с очи, когато минава през парка. Пресича натоварени улици на непозволени места. Прави "Концерт за клаксони в до мажор". В косите му живее вятър с аромат на къпини. Оглежда се крадешком в няколко витрини. После отключва тежката стъклена врата и с престорена важност стъпва по червения килим. Който наистина е червен. Докато минава покрай огледалото, вири носле и се преструва на делови.
После става скучен и напрегнат, сменя безброй телефонни гласове, звъни отвсякъде. Да. Не. Не може. Нов договор. Не може, казах. Закъсняваме. Доклад. Заповед номер осем. Не знам. Не искам да знам. Питай някой друг.
Уважаеми господа,
този ден не е създаден за такива неща.
С уважение, тръгва си.
Когато минава покрай огледалото, оправя косите си. Стъпва уморено по червения килим. На кой му хрумна да е червен? Заключва тежката стъклена врата. Минава покрай осветените витрини, загледан в цветовете на здрачаващото се небе. Подслушва чужди разговори:
- Мамо, може ли повече да не се казвам Деси?
- Господине, ще махнете ли колата си от там? Не мога да изляза!
- Ми как искаш да се казваш?
- Купил съм ти домати, попитах какво друго трябва да купя.
- Вампирела!
- Бе я ходи сама се оправяй, аз да не съм магаре!
- Що си паркирал на тротоара, бе? Ай ся фъркай! Няма да си махна колата.
На денят му е смешно. И леко. И хубаво. Въздухът е лилав и топъл. Тъжно влюбен уличен котарак мяука рижаво под някакъв балкон. Навярно там живее неговата бяла персийска Дулсинея. Малките блокчета развяват шареното си пране и от прозорците им блика светъл жълт уют.
Ягоди!
...
- И ги изяде всичките?! Изяде едно кило ягоди? Не остави ли на майка ти да ги опита поне?
- Две и оставих. Дето бяха малко развалени.
...
20:15
- Ъъъъъ... кога е шест часа?
- Защо, какво щеше да гледаш?
- Ъъъъ... нищо. Ро-ди-тел-ска СРЕЩАААААА!
- Ми много хубаво, ама сега минава осем. Навреме се сещаш.
-Ъъъъ...
...
- Как може да не знаеш месеците!!...! Започни да ги казваш, аз ще ти помагам.
- Януааааааари. Февруааааааари. Ъъъъъ...
- Март?
- Да.
- После?
- Юууууууууни. Юууууууууули. ... ... ... ...
- Август?
- Август! Събота! Неделя!
...
Денят капитулира пред новия календар. Липсата на април и май го съкрушава. Но идеята за една трийсетдневна неделя го размечтава.
Иска му се да е събота. Или неделя. Но за съжаление е вторник.
Обляга се на стената и затваря очи. Брои до три и се превръща в нощ.
Нощта облича карираните си ръкави, целува една къдрава главица и излиза на улицата. Иска просто да повърви
по този тротоар
по който някога рисуваше с тебешир
скачаше на въже
и вярваше в поне шест чудеса още преди закуска.
Да повърви под оранжевите облачета светлина на уличните лампи
под сенките на дърветата, които познава от малка
под прозорците, зад които живеят най-добрите хора в този град.
Да повърви по уличката на детството. Да повърви до светофара.
Нощта харесва жълтия нюанс на таксито. Звучи и като същото жълто, за което радиото в таксито пее. We all live in a yellow submarine. Таксито се превръща в подводница и се потапя в дълбините на късния град. Нощта гледа през илюминатора светещите очи на преминаващите край нея риби-автомобили, градините с треви-водорасли и дърветата-корали и когато таксито-подводница акустира пред нейния бряг, тя поема въздух и изплува на тротоара. После тайничко се надява да не пътува с никого в асансьора, защото когато пътуваш с непознати, асансьорите са просто асансьори, но когато пътуваш сам са совалки и не стигат до осмия етаж, а до където си поискаш.
А на всички е ясно, че до дома на Нощта се стига само със совалка.
Нощта отключва вратата, светва Луната, после и звездите, съблича карираните ръкави и тъмносините дънки, прави си дъжд на лунна светлина, после сяда в леглото си и пише приказка за някакъв гларус и някакъв котарак.
Чака Съня. Нощта обича Съня, но той понякога не идва и тя не може да заспи. Лежи в розовото си легло, брои овце, грешки, звезди, задачи за утре, но не може и не може да заспи.
Тогава Нощта се сърди на Съня, мигва с очи и става Друг Ден. Обикновено Сряда.
Ако Вселената беше справедлива, след вторник винаги щеше да следва събота. Както и след сряда между другото, а и след всички останали дни, най-вече събота. :D
ОтговорИзтриванедет се вика - от твоите уста, в ушите на Вселената. Да си вземе поука и да се снабди с малко справедливост!
ИзтриванеАве, по-добре да не чуе, че току-виж ми изпълни желанието, а после й хрумнало да направи съботата работен ден...
Изтриванеeee, това твоето си е направо един добре отгледан песимизъм!
ИзтриванеМоят добре отгледан песимизъм всъщност е добре осведомен оптимизъм...
ИзтриванеА от теб отдавна чакам 4-та, а ако може и пета глава от един роман, стига да си спомняш. Тъкмо беше почнало да става интересно. И ако трябва още да чакам, оптимизмът ми по темата ще почне и той да се осведомява, пък аз предпочитам да си го държа невеж.
Удръж още малко...3-4 месеца :D
ИзтриванеСериозно, нямам сили, да не говорим за муза. Иначе идеи има. Ама в малкото време, което ми остава, нямам достатъчно ентусиазъм за романа. И не, че не мога да пиша, ама ще е вяло и полудепресантско. До сега сме почивали два пъти по два дни, и двата пъти се прецаках в избора си на това, на кого да ги посветя, следващите обаче ще ги посветя на теб и романа. Поне ще знам, че ти ще си щастлив, а аз ще съм направила нещо смислено ( ъммм...да го наречем смислено :D)
Разбира се, че ще е смислено! Самият факт, че ще ме направи щастлив му придава смисъл, а да не говорим за много по-тихите от мен, които също ще се радват. А пък аз ще ти дължа шоколадче... или пък кексче... :D
Изтриванеаз мисля да е с ментов пълнеж. Шоколадчето :)))
ИзтриванеСъмнявах се в смислеността на текста, който ще напиша, но си прав - колкото и безсмислен да е сам по себе си, твоята доволност ще му придаде съвсем друга и по-висша смисленост.
"От всекиму според способностите; на всекиму според потребностите!" :p
Изтриванео, това много ми харесва да го разбера като "В способностите ми е да ти осигуря шоколадче с ментов пълнеж, понеже на теб ти е в потребностите" :D
ИзтриванеПравилно си го разчела, но си пропуснала другата част, която гласи, че "на мен 4-та глава ми е сред потребностите, а на теб - сред способностите". ;)
Изтриванеспособностите ми ти благодарят, само се опасяват че може би малко ги надценяваш, но обещават да се постараят
ИзтриванеСпособностите ти са се доказвали многократно досега, включително в три предишни глави, така че няма защо да се съмняваш в тях. :)
Изтриваневинаги мога да се изложа, разбира се, не ми пречи :) Поне ще е пред скромна и снизходителна публика. Нали? Надявам се.
ИзтриванеСкромен е третото ми име, а снизходителността няма да е нужна, ако се забавляваш с това, което пишеш. Просто не се впрягай, защото ще си по-зле и от магаретата, които поне не се впрягат сами. ;)
ИзтриванеОбикновено се забавлявам. За това и пиша, щото ми е забавно. Въпросът е, че сега ако тръгна да пиша, ще е в дълбоко-драматично-мъжемразки дух. Вероятно всяка от героините ми ще се опитва да обясни на света какво подло и зло племе са мъжете, ще има пет реда сълзи и два - сополи и ... просто няма да е това, което би било ако не влагах личните си емоции. А в момента ми е трудно. Другия уикенд е почивен. Надявам се до тогава мозъкът ми да започне да функционира на нормална честота :)
ИзтриванеБързай бавно. :)
Изтриванеили хич :D
ИзтриванеВиж си "под сенките на дърветата, които познава от малка" - сигурно трябва да е "малък"?После този ред ми го изтрий, не е по темата, няма смисъл да стои.
ОтговорИзтриванеХубаво е. Браво! Като това: http://tekstove.info/browse.php?id=3000
малка е, защото "Обляга се на стената и затваря очи. Брои до три и се превръща в нощ."
ИзтриванеМерси за песента, много хубава!