Първо беше Сънят.
После дойде мъглата.
Тя обичаше мъглата. Мъглата правеше света Друг Свят.
В него силуетите на излющените жилищни блокове се превръщаха в кораби, които бавно и величествено изплуваха между тънките ѝ дипли и тук-таме проблясваха светлинки по палубите им. По улиците хората се появяваха като привидения. И изчезваха по същия начин. Сякаш паралелни светове се пресичаха за секунди...
Харесваше ѝ как мъглата прави нещата невидими. Но звучащи. Не беше сигурна дали не си въобразява, но сякаш в мъглата всичко звучеше различно. Просто звучеше.
Тя обичаше мъглата. Чувстваше се закриляна от нея.
След това дойде дъждът.
Тя обичаше дъжда. Дъждът имаше много лица. До едно искрени.
Дъждът скриваше сивите хора под шарени чадъри. Миришеше хубаво. Позволяваше ѝ да плаче, докато пресича площада, без никой да забележи. После сядаше до прозореца ѝ и разказваше тайните на облаците. Шепнеше тихо. И оставаше с нея докато заспи.
Тя обичаше дъжда. Дъждът беше грижовен.
Когато дойде снегът, тя беше объркана.
Не знаеше дали го обича или не. Беше като с пеперудите...
Стоеше боса до прозореца и гледаше белите улици. Снегът правеше нощите светли. Снежинките се въртяха във въздуха и правеха тишина. Както онзи път, който никога няма да се случи. Когато тя стоеше на Уличката с четирите кипариса, гледаше нагоре и ловеше снежинки с мигли. Когато чу гласа му зад себе си:
- Отдавна ли ме чакаш?
- Не... От около двеста и седемнайсет хиляди петстотин шейсет и три снежинки.
Стъклото беше запотено от дъха ѝ.
Тя нарисува цветенце върху него и се върна в леглото.
Обичам да чета такива неща. Студено е, но накрая ти става (почти) топло...
ОтговорИзтриванеА па я ни в клин, ни в ракаф, ни в гъз, щи кажа най-великата мисъл, дето видях последните 2 секунди:
ОтговорИзтриване"На коня му слагат подкови, за да тропа по улиците, защото иначе не би бил кон." Усеща се едно иби-фийлинг, вярно че е изречено от 6-7 годишно (запозната ли си с експеримента Зайка, ако не си, мега е, дори да е лъжа), ма така или иначе хората не се подобряват кой знае колко след тази възраст, тъй че мисълта си важи.
:)
ОтговорИзтриванеВие да не би да сте имали колективно четене на блога?
...беше първата ми мисъл като видях коментарите.
Хък, даже е топло през цялото време. Някъде из душата на лирическата.
Тру. Абсолютно най-великата мисъл е. Запозната съм с въпросния експеримент, запозната съм и с изследванията на Чуковски върху детската реч и книгата му "От 2 до 5". И не мога да отрека, че докато се запознавах с тези...неща...се чувствах толкова в свои води и нищо от казаното от децата не ми изглеждаше нелепо, странно, смешно или просто различно от мен. Та, мисля че правилно си доловил иби-фийлинга. Явно аз ич биля не съм се подобрила след тая възраст. Пък и за какво ли...