Вариации на тема...

/малко преработен стар текст/

Той има всичко. Ризите му се безупречни и до една носят нечие име. Най-често Пиер Карден. За всяка риза има подходяща вратовръзка. И подходящ възел за различните случаи. Костюмите му са повече, отколкото пулса в сърцето му. И точно толкова цветни, колкото чувствата му. Обувките му заемат повече място в мислите му, отколкото аз. Слънчевите му очила струват повече, отколкото живота ми. Обича хубавите вина, Щостакович и Моне. Разбира от изкуство, защото така е изискано. Но не умее да го чувства. Той вижда очите ми, но не умее да гледа през тях. Познава тялото ми, но не познава онова, което е отвъд гърдите ми. За него мислите ми са абсолютна излишност, а думите - фонов шум. Предпочита мъркането на двигателя на автомобила си. Огледалце, огледалце на стената, и днес съм най-прекрасен на Земята. Преситен е. И вечно гладен. За чуждото одобрение, възхищение и любов. Готов е да ги приема под всякаква форма и в огромни количества, защото празнотата, зейнала в него не може да бъде заситена с оригинали на Дега, спално бельо от Жан Пол Готие и каберне от Напа Вали. Не мога да му обясня, че както пари при пари отиват, така и любовта отива при любов. Когато няма основа от обич във себе си, никога няма да успее да задържи чужда. Той е мъжът, в който никога няма да се влюбя.
Мъжът, когото бих обичала завинаги има дънки (най-любимите му) и тениска (най-любимата му). Обича работата си, но не повече от мен. Има слънчеви очила, но когато гледа в очите ми, вижда вселената. Може да пие бира направо от бутилката и няма нищо против своеволията на косата ми. Когато лежи върху гърдите ми, брои ударите на сърцето ми и знае, че всяко туп значи 'обичам те'. Умее да изслушва всяка глупост, която ми хрумне, и това, че е глупост, не го дразни. Обича ме повече от колата си и когато ръмжа и правя безсилни опити да хапя ме приласкава и ме опитомява наново. Когато хвърлям мълнии срещу него, той ме прегръща с голи ръце и ми казва, че ме обича. Защото знае, че така се укротяват бурите ми. Когато се гледа в огледалото, се усмихва. Защото е себе си. Такъв, какъвто е. Познава Шостакович и Моне, но знае, че бих танцувала с него в абсолютна тишина и бих окачила на стената си всяка негова налудничава абстракция, надраскана с химикал върху салфетка. Мъжът, когото бих обичала завинаги няма много неща. Но му липсвам единствено аз, когато не ме е чувал цял ден. И му е все едно какво си мисли светът за него. Моята обич е тази, която му е нужна, моята обич е тази, която го кара да се чувства завършен. Моята обич е тази, която положена върху неговата, му дава усещането, че има всичко на света.Той не се страхува от нищо. Понякога само се плаши от мисълта, че можеше и да не съществувам. Но понеже знае, че все пак съществувам, той не се страхува от нищо. И понеже знае, че любов при любов отива, той ме обича с всички сили. Защото единственото нещо, което иска да получи на този свят е моята обич. Завинаги.