Тръгвам по линията на сърцето. Завивам във всяка малка уличка. Преброявам паветата, тревичките между тях, къщите с керемидени покриви, цветята в градините, уличните котки, дърветата по тротоарите, гларусите, продавачите на
сладолед,
балони,
пуканки,
кестени,
надежда,
купувачите на летни спомени, сантиметрите до брега, песъчинките в обувките и се връщам на линията на сърцето. Там, където се пресича с линията на живота, има фонтан. Часовникова кула. И място за обичане.
Стоя там и пълня джобовете си с изгубени истории. В наши дни хората често губят разни истории и дори не забелязват. Аз ги събирам, почиствам ги от праха и умората и измислям на всяка по един хубав край.
Линията на живота е пълноводна.
Линията на сърцето ме вика обратно.
Туп-туп казват крачките ми и аз изчезвам ли, сигурно изчезвам, превърната единствено във пулс.
Ако можеше на всяка история да се сложи хубав край - колко много усмивки щеше да има по улиците.
ОтговорИзтриваненали :)
ОтговорИзтриванеаз мисля, че всяка история има своя хубав край, само че ние понякога се объркваме и не го намираме... намираме разни..неправилни краища и...за това няма много усмивки.