Алиса стои и се мъчи да си спомни какъв е цветът...
-Знаеш ли - казва на края - вече не искам да ме опитомяват. Нито заради цвета на житото, нито заради нищо. Защото, разбира се, ще плача. Всички принцове си тръгват... пък били те и Малки. Аз не съм ничия роза. Само имам бодли. И това, че звездите приличат на звънчета, не е заради смеха ми. Би могло да бъде, евентуално, но не е.
Лисицата не изглежда убедена. Трудно е да убедиш една лисица, когато си я въобразяваш. Но е лесно да си въобразиш как се разхожда по парапета на терасата на осмия етаж.
Алисите имат въображение в излишък. И нужда да бъдат обичани. И двете неща пречат на звездите да заприличат на звънчета. А принцовете отдавна са забравили, че са отговорни за това, което са опитомили.
Очите на Алиса заприличват на балончета. Пълни с вода.
Днес е ден, в който би гледала 44 пъти как залязва слънцето.
Толкова много...
" А принцовете отдавна са забравили, че са отговорни за това, което са опитомили."
ОтговорИзтриванеТолкова вярно... Но ходи и се опитай да ги убедиш...
Какво да ги правиш-принцове! Само се пишат,че носят отговорности!
да не говорим, че съвсем не помнят как се вижда със сърцето...
ОтговорИзтриванепонякога си мисля, че лисицата трябва да ги навестява по-често, за да им припомня...
44 залеза... - слънцето е изгаряло с тъгата ти, пак и пак...!
ОтговорИзтриванеАко можеше - би... В такива мигове като тогава, най-силно ми се живее на астероид Б612 :)
ОтговорИзтриване