Welcome to the Real World?
Не, благодаря.
Ще си остана тук.
24.04.2012 г.
Всяка жаба да си знае гьола!
Идва един момент, в който вече не плачеш от разочарование, че си изгубил някого, нещо, любов, приятелство... Плачеш от разочарование, че си се излъгал в нечия специалност, че си вярвал, че някой е различен от всички, а той всъщност не е. Плачеш от разочарование, че няма "специални" хора. Всички са еднакви. Всички. И това е тъжното. Не загубата на нещо конкретно, защото конкретните неща са заменими, в крайна сметка. Тъжно е, че губиш вярата си в чудесата.
Welcome to the Real World?
Не, благодаря.
Ще си остана тук.
Welcome to the Real World?
Не, благодаря.
Ще си остана тук.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Как само си го казала... По принцип съм съгласна с теб за това с разочарованието и загубената вяра. Но мисля, че макар да няма "специални" хора, напълно в реда на нещата си е, когато си влюбена, за теб този човек да е специален. И това е много красиво, колкото и разочарование да носи.
ОтговорИзтриванеда...глупавото е, че даже и когато се разочароваш, не спираш да обичаш. Явно съм обикнала не заради "ореола" от специалност, знам ли... Но все пак, разочарованието боли. И не конкретното, а по принцип.
ИзтриванеАууу, е, сега вече ме жегна. Аз съм най-специална :P
ОтговорИзтриванеЗнам какво имаш предвид, но не бързай да обобщаваш. Точно това му е хубаво на неспециалното - че, когато престанеш да му обръщаш внимание колко е специално, точно тогава става толкова специално, колкото трябва да бъде :)
Аз ли зациклих на специалност или то така си беше?
май така си беше :)
ИзтриванеМай има надежда, има специални хора, само че явно не са около мен. Ама то каквато аз, такива и хората наоколо, нали подобното привличало подобно :D
'бе ... не вярвай много на теории :)
ИзтриванеНека бъда креативна и да напиша свои :D Теории.
Изтриванетрябва да пробвам, може да създам качествено нова философия, примерно :D
забравих да кажа - deni4ero съм, ама ти забраняваш уърдпресовци да коментират ;)
ОтговорИзтриванеИзвинявам се за което :) Ама така е направено, че ако позволя на вас, ще позволя и на още знайни и незнайни коментатори. То не че има значение, де, то ако някой изгаря от желание, ще си направи акаунт и тук и ще си лее знайната и незнайна мисъл, но ме обнадеждава мисълта, че хората ги мързи да се регистрират :D
Изтриване:)))
Изтриванепрочетох много твои стихотворения ... няма да кажа какво предизвикват в мен, но са невероятно красиви ... като душа ...
Благодаря ти :)
ИзтриванеНИКОГА... ама НИКОГА... НИ КО ГА не губи вяра в ЧУДЕСАТА... Просто не е бил толкова специален, колкото си мислиш (искаш)... оттам идва разочарованието... Толкова много имам да ти разправям ;)
ОтговорИзтриванеТрябва :) За да ми върнеш вярата. Ти винаги успяваш :*
ИзтриванеВсъщност, не съм права, че няма специални хора, явно няма специални мъже :D
Всъщност ЕДИНСТВЕНОТО, което прави мъжете специални... сме НИЕ... Спрем ли да ги обичаме ... и край с тяхната "специалност" ;)
Изтриванеами то е така, но и другото е вярно - ако те спрат да ни обичат и ние спираме да сме специални (поне в техните очи, де).
ИзтриванеЯвно "специалността" е в очите на гледащия, като красотата. Бе де да знам, не ми се мисли.
виж какво намерих :)
ей тук
...все едно чета собствените си мисли...
ОтговорИзтриване...само дето аз често предпочитам реалността, а тя е толкова... ужасна в 90 % от времето...
...иначе строенето на кули, в които затварям своята страна на чудесата, е прекрасно... но ме плаши, че са твърде високи в небето, за да са истински...и при земетръс-падат...
...но все пак- добре че ги има...
...пазят вярата!
това е нещо старо, което бях писала някъде другаде и бях забравила за него, но сега думите ти ми припомниха...
Изтриване"Дълго се чудих в пясъчен замък ли да живея, или във въздушна кула. Накрая реших да си построя пясъчния замък и за разкош - да му добавя въздушната кула. Получи се красиво.
Има само един недостатък - никой не иска да живее с мен там...И пясъчните замъци, и въздушните кули рухвали, казват...Че кое е вечно на този свят? А аз явно съм добър майстор, защото от как се помня обитавам моя замък и той още не се е срутил...А колко ветрове са вилняли около него, колко бури и дъждове е преживял.
Няма нищо...
Те, може би, не знаят, че не е толкова важно от какво ще е построен замъкът, а каква е основата.
А как да разберат каква е основата, като ги е страх да прекрачат прага, камо ли да надникнат в най-тъмните кътчета на подземията...
Ако някой го беше направил, щеше да види ...
Обич. Само обич използвах за основа.
Но няма нищо...
Може би някога някой ще поиска..."
...прекрасно, прекрасно казано...
Изтриване...благодаря ти за думите...
...толкова много ми помагат, ми помагаш...
...голямо ГУШ от мене....
:)
и на тебе голямо!
ИзтриванеДано съумявам наистина...ако не да помогна, то поне някак да знаеш че има някой с теб, някой като теб, някой, който разбира...щото понякога аз поне се чувствам така, сякаш съм някаква странна форма на живот, попаднала незнайно как незнайно къде, единственото знайно е, че това е голяма грешка...
Аз си мисля че ние сами правим някой специален, или по скоро успяваме да опазим това специално в него.
ОтговорИзтриванеЕто аз мисля че и в тебе го има, ако не се стремиш толкова отчаяно да го съсипеш. За човек който е изписал толкова красиви думи за любовта си мисля, .. защо толкова малко вярваш в нея.
И ако не гледах себе си, гледайки се сякаш отсреща, сигурно никога не бих и разбрал защо.. разочарования, очаквания, грешки, доверие, слабост .. от къде започва всичко. Замисляш ли се доколко ти самата си способна да опазиш специалното в хората, когато си отиват, когато се завръщат, когато стоят срещу тебе, когато ..!! . Понякога си мисля че то го има във всеки от нас, можеш ли да го оцениш, можеш ли да намериш тази вътрешна как да кажа, търпимост или прошка в себе си ?
А най-глупавото е като го пропиляваме, въртейки се около собствените си центробежни сили и пропускайки да видим хората отсреща, не само през собствения си поглед.
Всички плащат по един или друг начин, и си мисля че тези които сме обичали все пак не са случайни хора, иначе сигурно не бихме се докосвали до тях. Аз също говоря доста тежки думи понякога, когато тишината ми натежи прекалено много или .. както и да е, но все пак, ние се опазваме специални, преди всичко като погледнем към себе си по специален начин или като се отнасяме един към друг по специален начин.
Преди време ти бях обещал, че никога няма да трия нищо написано от мен, .. и знаеш ли това обещание е нещо което не можеш да прекрачиш през всичкото това време, колкото и да ти се е искало, .. сега ми се искам да ти обещая още нещо, .. че никога няма да казвам тежки думи. Ще се радвам (и без да ми го казваш) ако и ти го направиш. А всеки сам избира доколко обещанията ни имат значение, .. в чудеса може би не вярвам, но знам какво е да вярваш на някого.
Не знам защо като видя някоя тема или идея и се сещам за песен или музика...? Имам да си мисля за това. Макар че музиката била изкуство и като такова, всеки може да го възприема по свой начин.
ОтговорИзтриванеАсоциацията тук: http://www.youtube.com/watch?v=DszBrRLeR8Y
Простичък, но много верен текст:
It must be hard
being an angel
when the devil in your heart
won't set you free
it must be hard
being an angel
when the world has let you down
imperfection all around
Hey look at me
it must be hard
it must be hard
it must be hard.
Nobody's perfect
all of the time
nobody's perfect
we are what we are
there's no perfect reason
and no perfect rhyme
for most of the time
that's what we're looking for.
Gentlemen gentlemen please!
can you please support the notion
of what I'm saying here
that the person here in question
must be an angel here on earth
if they can't see a human being
for what a human being's really worth
gentlemen please!
Nobody's perfect
all of the time
nobody's perfect
we are what we are
there's no perfect reason
and no perfect rhyme
for most of the time
that's what we're looking for.
It must be hard
being an angel
it must be hard
when the world has let you down
it must be hard
being an angel
it must be hard.
Nobody's perfect
all of the time
nobody's perfect
we are what we are
there's no perfect reason
no perfect rhyme
most all of the time
that's what we're looking for...
i real world e prekrasen....a ''tuk'' e mnogo,mnogo hubavo....
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеСлед делнични битки и наивни мечти,
ОтговорИзтриваневсичко на всичко -
остана ми ти.
След пътища, гари и безпътна степ
всичко на всичко -
стигнах до теб.
След бягащи шансове и стопени пари,
всичко на всичко -
аз плюс ти.
Каква равносметка в прагматичния свят!
Всичко на всичко -
с теб съм богат…
Ръката ти стискам като фиш печеливш…
Всичко на всичко -
двойно съм жив.
И друго не търся сред пейзажа студен:
всичко на всичко -
да си до мен.
автор Георги Константинов
http://www.youtube.com/watch?v=wqphoKZyO3k&feature=endscreen
ОтговорИзтриванеАз пък нямам проблеми със специалните неща. Всичко е специално. И аз съм специална. И за това не се разочаровам :) (или поне не толкова лесно). Всички напоследък са разочаровани, но аз съм толкова специална, че не мога да си го позволя :-Р Не е важно да приемаш някого (който и да е) за "специален". Акцентът е ти колко си специална. Не за него/нея, ами принципно :) . Така няма начин дори и слепецът да пропусне специалността ти и да я оцени по достойнство.
ОтговорИзтриванеПърви Закон на търсенето и предлагането гласи: "Всяко предлагане определя свое търсене". Т.е. уникалните и специалните неща намират своя ниша, защото са различни. Втори пазарен принцип "2 неща никога няма да изгубят пазарната си ниша- евтините и най-скъпите". И понеже специалните неща са ценни, познай :) Кой би искал да се лиши от съкровището си ? Аз не бих :-DDDDD
и аз не бих. За това и не се лишавам, де.
ОтговорИзтриване:) Тънкият ми замисъл е, че всеки човек Е едно съкровище. Лошото е, че ние хората (или може би жените) се опитваме да бъдем "съкровището на някого". Защо ли? Ами може би, защото когато нещо е много ценно то е скъпо. Но когато е твое и е много ценно, то е скъпо на квадрат. А когато нещо чуждо е ценно, то е корен квадратен от скъпото и това понижава цената му.
ОтговорИзтриванеХубаво е да си не просто ценена, а много много ценена от някого, но това те й ограничава.
Именно за това аз знам, че съм специална ЗА СЕБЕ СИ и не спирам да утвърждавам този модел на поведение спрямо всички. Така ако някой случайно е пропуснал да го забележи в първия момент, няма как да го пропусне във втория или третия примерно. В същото време най-ценният ми човек вижда "колко много съм специална" в очите и на другите и решава, че ако той престане да ме цени, ще се намери друг, който да го прави. Страхът да не изгубиш нещо е много по силен от желанието (жаждата или може би дори алчността) да спечелиш нещо ново :) Между другото това го четох в една книга по психология на продажбите преди известно време :) Действа. Защо ли ? Всичко се продава и всичко си има цена:) Е, не е нужно цената непременно да е в пари, нали ? :)
вероятно си права.
ОтговорИзтриванесамо че аз някак не успявам да гледам на човешките отношения като на търговия и бих се чувствала унизена от самата себе си, ако се възприемам като стока, пък била тя и съкровище. Не ме интересува кой не ме цени, всъщност, и за човек, който не ме цени, не бих си плюла на достойнството да му разигравам циркове 'виж как някой друг ще ме вземе, а ти ще останеш с празни ръце'. Всеки сам може да си прецени, след като някой е преценил, че не съм му важна, ок. Може би там ми е проблема, че имам твърде много излишна гордост, която ми пречи да манипулирам по такъв начин "оценителите" на моята прекрасност :D
А и не предлагането определя търсенето, а точно наопаки - търсенето детерминира, причинно обуславя съответстващото му предлагане, в някакъв теоретично идеален вариант, разбира се, но логиката е тази, иначе е тъпо ....Познато е като "механизмa на невидимата ръка" , пазарната икономика всеки студент 1 курс в УНСС е наясно .... и прочее....Ако те чуят Кейнс ли Адам Смит ще се преобърнат в гроба си :D
ОтговорИзтриванеДоколкото търсенето и предлагането...=) Всяко предлагане определя свое търсене и всяко търсене определя съответното предлагане :) Т.е. изобрети ли се някакъв продукт- появяват се купувачи. Появи ли се определена нужда- появява се продукт , който да задоволи търсенето. Това имах предвид по-горе и не съм задълбавала в подробности. Не съм икономист (юрист съм) и избягвам икономическите определения (легална дефиниция няма). Практиката показва, че всяка простотия може да бъде продадена , стига да й се направи добра маркетингова стратегия и реклама (i-pod, i-pad, i-phone и др., - не е толкова голяма необходимостта от мулти функционален телефон, колкото от глупави приложения и игрички от типа на angry birds ) .
ОтговорИзтриванеИ пак по темата, обидно е да се чувстваш като стока. Така е. Особено при положение, че като чуя "стока" си представям "Яйца от щастливи кокошки" или други неща от ежедневието с привкус на евтина реклама, излъскана с домашен сапун. Но е изключително приятно да се чувстваш обичана, ценена и уважавана. Моята статистика е простичка. Денонощието има около 24 часа, в които човек отделя преобладаващо време за работа. През това време всички вършим работа срещу съответното възнаграждение и стимулът ни да работим е онова, което ще можем да си позволим със спечелените средства. Това променя начина на мислене много. Колкото по-практичен е един човек, толкова повече подобни аритметики залягат дълбоко в съзнанието му. Но всеки човек е и поне малко егоист, нали ? :) Следователно той обича труда си, инвестицията си, времето си, усилията си и разбира се всичко останало, за което му се налага да се грижи. От тук идва и обратната логика :) Колкото повече от тези неща получаваш в една връзка,толкова по-ценна ставаш. И следователно по-обичана и уважавана. Много силна емоция е страхът. Той пречи да бъдеш възприета като даденост, по default или като нещо изконно дължимо. Да ти кажа честно много пъти съм подценявала този страх. Понякога умишлено съм се опитвала да го притъпя, да го изкореня, да убедя партньора си, че аз съм най-вярното и обичливо същество на вселената и там ми е бил грешката. Така партньора ми става "специалният", а мъжете от специалност не разбират. Те решават, че са хванали Бога за яката на шлифера и целият свят е длъжен да ги търпи.
"Страх" да не те изгуби, обаче, кара един мъж да бъде истински мъж и превръща жената до него в истинска дама. А дамата ,знаейки колко й коства да бъде особено специална точно за този човек, също пази грижливо своята инвестиция на усилия време и нерви. Така има баланс.
Както казах, всичко може да се размени, и не е нужно цената да е в пари :) Обич за обич е честна сделка и никой не може да ти каже че "моята обич е по-качествена от твоята, следователно ми дължиш още нещо". Това последното е пример за алчност, горделивост, самонадеяност и себичност . Алчността е крайна, а от крайните неща е хубаво да се стои настрани или трябва да си изключително добър търговец (аз не съм чак толкова добър) :)
Не твърдя, че тази схема е единствената правилна. Твърдя само, че от както я прилагам съм много щастлива. Дали е успешна? Вероятно ще мога да кажа не днес и не утре, а след много години. До колкото цирковете- и аз не си падам. Просто не прикривам, че съм харесвана. Единственото, което си позволявам е, при всеки удобен повод да слагам лек акцент върху това :)