Алиса в Страната на сънищата

Сънищата ми са странни, тъмни, нощни стиймпънк сънища, случващи се предимно в асансьори, машинни помещения, метал и непознати хора, някак постапокалиптични и съвсем безсмислени. На пръв поглед биха изглеждали страшни, но не са. Най-странното е, че усещането след тях е ... хубаво? В последния асансьорен сън някой ме обичаше. Някой пропадна в пода на асансьора, който беше от наредени една до друга талпи, после се изкатери по шахтата и излезе отвън, един човек стоеше в някакъв тъмен тунел, носеше монокъл, накара ме да търся някой със странно име, който бил изчезнал, асансьорът не стигаше до горе, катерех се по прашни стълбища, минавах през паяжини, спъвах се в огромни зъбчати колела и когато стигнах последния етаж, там имаше една стая с някакви турбини, машини, които издишаха пара и мръсни прозорци, много мръсни. Човекът стоеше на един стол и носеше маска. Почувствах облекчение, че съм го намерила. Но през целия сън се чувствах многомного обичана. Не зная от кой. Усещането беше толкова хубаво, че събуждането болеше. Явно имам огромна нужда от обич. Ама много огромна.