What good is sitting alone in your room?

Честно казано, животът ми напоследък е толкова объркан и наникъде, че си мисля, че няма повече накъде. Обаче винаги има. И колкото повече има, толкова по-малко ми пука някак... Не ми се прави нищо. Не искам нищо. Абе... нищо ми е. Не е лошо това. Лошото е, че ми харесва. Гледам хората около мен и си давам сметка, че ако бяха в моето положение в момента, голяма част от тях вероятно биха изпаднали в паника. Щото ако животите ни бяха като кошници с прежда, всички (нормални) хора, щяха старателно да си оплетат я пуловерче, я жилетка, в краен случай може и шал, а аз... аз съм котето в кошницата с прежда. Играя си с кълбетата, търкалям ги насам-натам, дърпам кончета оттук, оттам и към момента съм постигнала едно така прекрасно преплитане, оплитане и огелпване на конците, че няма как да не ахна от възхита пред създаденото от мен абстрактно изкуство. В главата ми е шарено, в сърцето ми е ту-дум, ту-дум...а според Лайза Минели животът е кабаре.