Става ми тъжно понякога, когато ми пишат разни момичета 'този стих все едно за мен си го писала', защото най-често 'този стих' е провокиран от наругана и сритана в ъгъла обич и ... просто е тъжно... Знаейки мен как ме е боляло, някак ми става толкова гадно и безсилно, че някъде другаде някой също си изплаква очите заради някого, който едва ли си заслужава. И ми се иска някак си да ги прегърна всичките и да им обещая, че повече никога никой няма да ги нарани така, и ми се иска да намеря нещастника, разплакал това момиче и да му покажа съвсем емпирично що е мизантропия и владея ли я аз...
Но когато прочета, че този стих все едно за нея съм го писала, съвсем искрено се озадачавам и ми се иска да познавам въпросната читателка и да разбера като как точно тя е прочела въпросния стих и какво има в главата ѝ. Защото знам какво е имало в моята, когато съм го писала. И знам какви ...хайде, нека бъдат емоции, са го провокирали. И преди съм казвала, че не съм твърде метафорична, по-скоро съм съвсем почти буквална и въпросният стих беше резултат на няколко часово гледане на филми на BBC Horizon, беше резултат на едно влудяващо чувство, че не искам повече на Земята, беше резултат на онези гадни питанки, които не пропускат ден, в който да не се наместят в мозъка ми и да започнат да го тормозят с мисли относно Вселената и Смисълът и не на последно място - беше плод на 'гениалната' ми идея как може да бъде пренесен живот на Венера. (След това малко по-задълбочено се информирах относно това и реших, че ми липсва достатъчно гениалност.) Както и да е.
Та...чудех се просто, когато някой чете стихчетата ми, какво ли иска да каже авторът, според него? :D
Леле, върна ме в 7-ми клас, където се кандидатстваше с отговор на литературен въпрос (тогава даже още се "кадидатствуваше"). Например: "Защо Македонски отговаря на Баба Илийца с думите "Твой син"?". И се почва едно лудо писане на тема що е то еди-какво-си и каква почва има то у автора еди-кой-си... При това - трябва да съответства на общоприетите разбирания за анализ на текст. Луда работа. И като замисъл, и като изпълнение, и като оценяване впоследствие.
ОтговорИзтриванеТака че авторът, каквото е искал да каже, си го е казал. Много често - на самия себе си. А това, че някой е намерил зрънце истина и за себе си - може да се радва и да благодари. Всякакви други анализи са в повече - просто всеки гледа през своя си прозорец.
Това твърдя и аз - авторът си казва, каквото му се казва, а оттам насетне всеки чете себе си. Просто понякога са ми любопитни интерпретациите.
ОтговорИзтриване