7.02.2021 г.

Жажда за знания

 Днес Алиса изпитва отчаяна нужда да знае няколко неща:

1. Как така хора, които имат мнение (при това категорично и единственото възможно правилно такова) по теми като:

- възникване и мутации на вируси;

- геология и петрология;

- политология и социология;

-  хидрология и водно стопанство;

- футбол, тенис, борба и др.спортове;

- образование и медицина;

- пътно и мостово строителство;

- и каквото още се сетите

и очевидно са успели някак си да се образоват във всички тези специалности едновременно, при това явно доста задълбочено, нямат капацитета да научат правописа на собствения си език. Защо, как се получава такова разминаване, как един гений вирусолог-геолог-хидролог-спортист-медик-инженер-архитект-политолог-социолог (всичко това едновременно) е имал мозъчния потенциал да изучи в детайли всичко гореизброено и да налива акъл в главите на нас, тъпите, а не е успял да запомни няколко елементарни правила за правопис? Какво не му е достигнало? Алиса недоумява и много иска някой да ѝ обясни как така знаеш как възниква, мутира и действа един напълно нов вирус, а не знаеш, че не се пише вирос. Ето това иска да знае Алиса днес.

2. Също така иска да знае защо ето тази страхотна песен, например


за около две години има едва 26 000 показвания в Ютуб, а някаква бездарна и гнусна абоминация, която няма да назове по име, защото не иска да популяризира пошлостта (а и защото Алиса е лирическа героиня с достойнство и е под достойнството ѝ дори да споменава имената на подобни твари, камо ли да ги допуска в къщичката си), има половин милион гледния за няколко дни. М? Някой да обясни, моля. Не, че Алиса няма обяснение, но то със сигурност би прозвучало като човекомразно. Та, ако някой може да даде смислено обяснение на този феномен, без чрез него да обижда цялото човечество, помогнете.

3. Третото нещо, което Алиса би желала да научи е дали наблюдаваме човешка еволюция или деволюция? Това, в което обществото се изражда, бъдещите хора ли са, или човекът се връща назад към първичното? Или просто Алиса е станала лелка и не вижда гения на съвременния човек, вместо това когато съвременния човек се забавлява или наслаждава на създаденото от други съвременни хора изкуство, тя вижда това:

Моля, който пренесе "Идиокрация" от киното в реалния живот, на мига да си прибира фантазиите обратно. Понеже, честно казано, с такъв естествен интелект наоколо, предпочитам изкуственият да ни завладее.



7 коментара:

  1. В първата част, Алиса предполагам визира Геният на България, да, един е той.
    Предполагам, повечето хора учат и се образоват като четат книги. Нашият гений признава, че е чел само Винету, без да уточнява кой том, което поставя под съмнение това твърдение.
    Та той е гений, защото няма нужда да чете, за да бъде компетентен във всички нАуки и по всички социални-спортни-обществени въпроси.
    Като безпристрастен и безстрастен зрител преди години попаднах на кадрите как тютюнопроизводители му връчват за благодарност романът Тютюн.Приемайки подадените книги вероятно е имало въпросително пламъче за миг в гениалния му мозък, защо му дават две еднакви книги и решително връчва едната на ресорния министър. Де да знае Геният, че романът Тютюн е в два тома. Запечатил се е този момент в съзнанието ми. Медии и коментатори не обърнаха никакво внимание на случката, но за мен тя си остана емблематична. След нея, няма какво повече да се каже.
    03-та мин. във видеото:
    https://novini.bg/video/20303

    ОтговорИзтриване
  2. Съвсем не. Алиса има предвид вездесъщият средностатичстически бг писач на коментари къде ли не. За съжаление той съвсем не е един. Стотици са, може и хиляди. Убедени, че щом са прочели нещо в някакъв сайт (от онези, от които читавите антивирусни започват да се гърчат в агония) значи рязко са се образовали по теми, които хората изучват с години. И бодро почват да леят акъл из целия интернет. Неграмотно, но бодро. И пламенно. Те знаят, че вирОсАт е измама и Бил ГейЦ иска да ги чипира с ваксините (тук ще вмъкна един коментар, който прочетох не помня къде - за какво са му на Бил Гейтс толкова много тъпи хора?)Те знаят, че свлачищата възникват по вина на политически партии и няма друга причина, знаят как се управлява държава (в момента се забавлявам наблюдавайки как го правят на практика)и... абе, всичко знаят. Освен, разбира се, правописа на собствения си език, ама то не може човек чак пък всиииичко да знае.
    А "Тютюн", оригиналната ИСТИНСКА книга е един том. В който не съществуват партизани, не съществува Лила. Съществува една любовна история, разказана по изключително завладяващ начин. Но едни добри хора в едни още по-добри времена са привикали Димитър Димов, няколко дни са го "съветвали" как е редно да бъде написан романът му и хоп - няколко поколения израстват с една гигантска литературна лъжа. Моята учителка по литература ни предупреди, че държи да прочетем оригиналната книга. Сигурно за това и днес мисля, че "Тютюн" е най-добрият български роман, писан някога. Еднотомния.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за коментара, защото едно от хубавите неща в къщичката на Алиса за мен е, че мисълта ми почва да си търси интересни пътечки и лабиринти. Някой път разбирам нещо друго, може би, за разлика от Алиса. Като това, че става въпрос за събирателен образ на нашенския гений.
      За Тютюн съм наясно с историята. За изданието на Сиела пише, че е оригиналната версия от 1951 г. Като отида в книжарница ще видя наистина ли е така и ще питам някой от Сиела групата във Фейсбук защо е издадена в два тома, че ми стана любопитно. Това, че оригинала е еднотомен съм го позабравил.
      През 92-ра година, разхождайки се по центъра на Мадрид, попаднах на красива сграда, на входа на която имаше плоча, че тук е живял големият български писател Димитър Димов. Хубаво ми стана и съм запомнил този момент. Няколко години по-късно, като се готвех за изпит по литература, прочетох и истинската книга, и идеологизираната версия. Във времето съм се интересувал от съдбата на българските творци в онзи период, много мога да споделя, но да не задълбавам тук. На доста по-млади приятели обикновенно препоръчвам само една малка книжка - Кладенецът на мълчанието от Владимир Свинтила. Тя е достатъчна, за да научат какво се е случвало.
      Като тинейджър през 1987 свирих на един организиран от читалището в Кюстендил концерт в затвора в гр. Бобов дол. Бяха ни събрали по-талантливите музиканти и изсвирихме по някоя пиеса. В затвора посетихме библиотеката и се запознахме с човека, който работеше там, затворник със 7 годишна присъда за писане на поезия. Запомних с удивление това, и също,че нямах отговори тогава защо се преследват и съдят хора, за това което са писали. След време намерих отговорите.
      Тъй че, хубаво е сега, че никой няма да преследва и съди (поне ефективно, де, морално и другояче всеки може) Радосвета Аврамова за нейната Алиса, и чест гостенин като мен ще си чете ИСТИНСКИЯТ блог.

      Изтриване
  3. Хах, и аз си проявих геният по-горе. Да ме прощава Алиса. Пише се ОБИКНОВЕНО.
    Пробвам за 4-ти пъти коментар, но блога ме прокужда решително. Сега, стисвам палци и натискам Публикуване.

    ОтговорИзтриване
  4. На издателство "Труд" е в един том. Но беше около 600 страници, сигурно затова "Сиела" са я разделили.

    ОтговорИзтриване
  5. Това е причината, да. Двата тома на Сиела са 864 страници общо.

    ОтговорИзтриване
  6. За песента "Първите хора" научих от Алиса преди месеци. Нито нея (песента) бях чувал, нито Лидия Гелева и Мартин Костадинов. Страхотна е наистина. Слушах си я доста пъти и се питах кое е най-страхотното в нея. Музикално е чудесна, но най-яркото е, че е песен Слънце. Гласът на Лилия е Слънце, тя самата изглежда като усмихващо слънце. Гледах ѝ интервюта, други нейни песни. Слънце си е.
    Такива песни правят хората, които ги слушат с едно милиметърче по-добри и по-усмихнати. Сега, 6 месеца по-късно, песента достигна 30 000 гледания. Другата песен, която визира Алиса със сигурност е минала милион. Ама какво пък. Не е човекомразно толкова, просто, повечето хора нямат нужда от слънце вътре в тях. Достатъчно им е слънцето отвън, на плажа, и когато си пъхнат поизпечените телеса в МПС-то, да си пуснат песента (тая другата, която и да е). И когато един такъв "одухотворен" шофьор ме засече нагло на пътя, а пък аз си слушам песен като на Лилия, някак по-усмихнато гледам и приемам простотията. Може би, защото ми е с милиметърче по-усмихнато и добровато.
    Благодарности на Алиса и Лилия за песента!

    ОтговорИзтриване